Текстът на Челси Фолет* е от блога на CATO Institute…
Четейки новините или слушайки политици и експерти, човек лесно може да остане с впечатлението, че глобалното неравенство се влошава. Вярно или погрешно е обаче широко разпространеното убеждение, че светът става все по-малко равен?
По-горямата част от дългосрочните тенденции по отношение на жизнения стандарт – вариращи от нарастваща продължителност на живота до намаляващи нива на бедност и глад – показват значително подобрение, дори отчитайки скорошните неуспехи, свързани с пандемията. Можете сами да проучите доказателствата на уебсайтове като HumanProgress.org. Доколко широко са разпределени тези подобрения, или има натрупвания главно сред малка част от населението на света, докато по-голямата е изоставена?
Това са проблемите, които икономистът от университета Джордж Мейсън Винсънт Гелосо и аз се заехме да открием. Сред констатираното е, че докато глобалното неравенство несъмнено все още съществува, то всъщност намалява.
Нашият индекс на неравенството на човешкия прогрес предлага нов начин за измерване на глобалното неравенство. Той е по-всеобхватен от който и да е предишен международен индекс на неравенството, като взема предвид по-голям брой измерения.
Установихме, че в допълнение към глобалния спад в неравенството в доходите, има и спад в неравенството в продължителността на живота, неравенството в храненето, неравенството в образованието, неравенството в достъпа до интернет и неравенството в политическата свобода. По света пропуските в тези области намаляват.
Най-важното е, че има спад в общото глобално неравенство. Този резултат се появяваше последователно, дори при различни спецификации, които тествахме. Данните показват, че във всички области, с изключение на две, светът е станал по-равен от 1990 г. насам. Данните не подкрепят разказа за нарастващо неравенство в световен мащаб.
Изключенията бяха неравенството в оцеляването на бебетата и неравенството в чистия въздух. Докато детската смъртност е намаляла навсякъде, тя е намаляла по-бързо в богатите страни с напреднала медицинска технология и отделения за интензивно лечение на новородени.
Неравенството в чистотата на въздуха също се е увеличило, вероятно защото икономическото развитие често води до повече замърсяване по време на индустриализацията, преди да падне, когато нацията постигне постиндустриален просперитет – тенденция, която икономистите наричат „екологичната крива на Кузнец“. Голяма част от света все още преминава през този преход.
Нашето изследване показва, че подобренията в международното развитие са едновременно по-големи и по-разпръснати, отколкото много хора осъзнават. Въпреки че все още има пропуски, те намаляват и точната оценка на текущите тенденции е от решаващо значение, докато се опитваме да задълбочим разбирането си за двигателите на човешкия прогрес.
По-голямата глобална взаимосвързаност и либерализацията на пазара през последните няколко десетилетия изглежда не само повишиха абсолютния стандарт на живот, но и равенството. Светът е не само по-добър, отколкото обикновено се оценява, но и по-равен.
*Управляващ редактор на HumanProgress.org, проект на Cato Institute, който се стреми да образова обществеността относно глобалните подобрения в благосъстоянието чрез предоставяне на безплатни емпирични данни за дългосрочно развитие
