Има сериозно разминаване между професионалното образование и профила на икономиката ни и потребността от конкретни професии.
Това показва мащабно проучване на Института за пазарна икономика, което установява индекса на съответствието между професионалното образование и последващата реализация на завършилите.
Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната през 2023 г. е 53,6 точки (от максималните 100 точки).
Изследването обхваща випуск от над 21 хиляди ученика, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избрани шест сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ. Резултатите от индекса показват, че вероятно 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили.
Спрямо миналогодишното издание на индекса се наблюдава намаление от 1,2 точки. Причината за това се крие основно в свиването на приема в специалности, свързани с преработващата промишленост, за сметка на разширен прием в специалности, насочени към професии в областта на информационните и комуникационните технологии. Въпреки че това прави несъответствието още по-дълбоко, тази трансформация не е непременно и изцяло негативна, отбелазват от ИПИ.
Данните показват голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в хотелиерството и ресторантьорството).
Все пак през последните години като цяло се наблюдава разширяване на приема в професионално образование в ИКТ направления за сметка на предишното силно разпространено обучение в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството. Наблюдава се и появата и увеличаване на популярността на някои нови специалности, отговарящи на трансформацията на структурата на икономиката и развитието на технологиите като „Техници на електрически превозни средства“ и „Организатори на електронна търговия“.
Данните на областно ниво дават още по-ясна представа за съответствието на професионалното образование и профила на икономиката.
С най-висок резултат е столицата – 67,3 т., а с най-нисък – област Ловеч – 36,4 точки. Първото място на София (столица) е обусловено от високият дял както на учащите се за ППК, така и на заети в ИКТ сектора, и заедно с това – на ниският дял на учащите и заетите в селското стопанство. Столицата запазва първото си място от предходното издание на индекса. Последното място на област Ловеч се дължи на това, че е областта с най-висок дял на обучаващите се в специалности, насочени към сектора на хотелиерството и ресторантьорството (почти двойно повече от средния дял в страната) при сравнително нисък дял на наетите в тази икономическа дейност в областта.
Завършилите професионално образование представляват 1/3 от работната сила сред населението на 15-64 г., а коефициентът на икономическата им активност през 2021 г. е 82,5%, или с 15 пр.п. по-висок от този на хората с общо средно образование (67,5%) и с близо 11 пр.п. по-висок от средния на страната (72,0%). Показателите за заетостта и безработицата на работната сила с ППК също са сравнително благоприятни. Коефициентът на заетост на хората с ППК е 78,8% при 68,1% в страната, а на безработица – 4,5% при 5,3% в страната през 2021 година.
Броят на заетите с Придобита професионална квалификация (ППК) през 2021 г. е близо 1 млн. души или около 1/3 от заетите в икономиката. Те са разпределени неравномерно в икономическите дейности. Заетите с ПКК представляват над половината от заетите в „Добивна промишленост“ и в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“. Между 40 и 50% пък са в секторите „Транспорт, складиране и пощи“, в „Преработваща промишленост“ и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъците и възстановяване“.
Най-малък е делът на заетите с ППК (под 10%) в дейностите, в които обикновено е необходимо висше образование, а именно „Образование“ и „Професионални дейности и научни изследвания“.
Заключенията от изследването сочат, че негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи, и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда за сметка на специфично обучение по специалности за пълния курс на образование. Така например силно специализираните предмети още от началните курсове на професионалното образование биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, които увеличават шансовете за заетост.
Според изследователите от ИПИ важен аспект в професионалното образование и обучение е и продължаващото разширяване на обхвата на дуалното обучение. Обучението чрез работа още в училище също би повишило заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-силните практически умения (съответно по-ниската необходимост от обучение при начало на трудовата кариера при първия работодател след завършване на средно образование) и възможността за оставане на работа на мястото на обучението. В същото време повсеместното прилагане на дуалното образование естествено ще повиши съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво. Този подход трябва да бъде допълнен от възможност за трансфер между професии, както и от задължително професионално ориентиране на учениците.
