Международната морска организация (IMO), организацията на ООН, отговорна за регулирането на трафика по море, събира тази седмица в Лондон 175-те страни, които участват в морския транспорт. Нейната амбиция е най-накрая да се сключи споразумение относно постигането на въглеродната неутралност на сектора до 2050 година, отбелязва RFI.
Въпросът не търпи отлагане. Търговският флот осигурява транспорта на 90% от стоките, търгувани по света. Той отделя толкова въглерод, колкото и въздухоплавателния сектор. Това е на равнището на една държава като Германия, която е сред десетте най-замърсяващи страни на планетата. Но тази жизненоважна за глобализираната икономика индустрия е свикнала да се развива в открито море, където не се прилагат законите на отделните държавни и не се налагат данъци и затова обръща малко внимание на своя енергиен преход.
Преди пет години, засегнатите страни поеха ангажимент да намалят наполовина емисиите на своя флот през 2050 г., но спрямо 2008 година. Една много невзрачна цел, тъй като междувременно морската търговия ще продължи да расте. За да има реално въздействие срещу глобалното затопляне, морският транспорт трябва незабавно да се ангажира с приемането на мерки за постигане на въглеродна неутралност, смятат учените.
Ще може ли организацията на ООН да стигне до споразумение?
Все още има не малко резерви, най-вече в страните производителки на петрол като Саудитска Арабия или в страни с голяма морска търговия като Китай и Индия. От друга страна, големите корабособственици са доста благосклонни към това. Номер едно, датската Maersk, както и номер четири, френската CMA CGM, вече са започнали своята трансформация към въглеродна неутралност през 2050 година.
От миналата година повече от половината от поръчаните нови кораби ще бъдат проектирани да плават с алтернативни на петрола горива. Прибягването до платна и вятър е друг доказан начин за бързо намаляване на разхода на гориво и следователно – на въглеродните емисии. Но страните все още са много разделени по въпроса за това какъв път трябва да се следва. Например Европа си поставя по-скромни цели от Съединените щати или Великобритания за междинните етапи.
Трябва да се обсъди бъдещ данък върху товарните превози
Това е данъкът, който беше нашироко обсъждан преди две седмици в Париж по време на срещата на върха относно новия финансов пакт. Част от приходите могат да бъдат заделени във фонд, компенсиращ държавите за щети, причинени от глобалното затопляне. Идеята беше внесена, между другото, от Маршаловите острови, една от страните, проспериращи благодарение на морския транспорт, но също и една от страните, които биха били в най-голяма степен засегнати от покачването на морското равнище вследствие затоплянето и топенето на арктическите ледове.
На срещата на върха двадесетина държави подкрепиха въвеждането на този нов данък, включително Южна Корея и Япония, две големи морски нации. Но тези обещания от Париж имат малък шанс да намерят конкретно изражение в Лондон.
Най-големите морски търговски сили са твърдо против
Китай е една от страните, които се противопоставят най-твърдо. Според Financial Times, в кулоарите на срещата на IMO, китайски представители са разпространили нота до развиващите се страни, в която критикуват този данък. Те го смятат за „нереалистичен“ и преди всичко твърде обременителен. Тази идея, казват те, идва от страните, които замърсяват най-много, като преследват преди всичко целта за защита на собствения си пазар.
Китай, който е най-големият ползвател на морския транспорт, далеч не е сам. Бразилия, Аржентина, Южна Африка, Индия и Русия също са против, както и Австралия. Съединените щати се отнасят много резервирано. Ако гледаме икономическата тежест на тези страни, виждаме, че има много голямо мнозинство, което се противопоставя на въвеждането на данъка върху морските превози.
