Руската централна банка повиши основния си лихвен процент с по-високите от очакваното 100 базисни пункта до 8,5%, вдигайки цената на заемите, тъй като слабата рубла добавя инфлационния натиск от стегнатия пазар на труда и силното потребителско търсене, информира Ройтерс.
Това е първият път, когато банката повишава лихвените проценти от повече от година, след като постепенно отмени спешното увеличение до 20%, направено през февруари миналата година, след като Русия нахлу с въоръжените си сили в Украйна, което накара Запада да наложи санкции на Москва. Последното му намаление до 7,5% беше през септември, припомня агенцията.
Решението изненада анализатори, анкетирани от Ройтерс, които прогнозираха повишение с 50 базисни пункта. Някои от тях обаче преразгледаха своите прогнози през последните дни, за да предвидят още по-голямо покачване, тъй като данните за инфлацията тази седмица показаха скок в инфлационните очаквания на домакинствата за юли и ускоряване на седмичните потребителски цени в Русия.
„Проинфлационните рискове се увеличиха значително в средносрочен план“, се казва в изявление на банката. Нарастването на вътрешното търсене изпреварва капацитета за разширяване на производството, включително поради ограничената наличност на трудови ресурси.
Централната банка повиши прогнозата си за края на годината за инфлацията – сега малко под 4% – до 5,0-6,5% от 4,5-6,5% и посочи, че държи отворена възможността за допълнителни увеличения на бъдещи срещи.
„Много по-голямото от очакваното повишение на лихвените проценти от 100 базисни пункта… подчертава опасенията относно рисковете от инфлацията“, коментира Уилям Джаксън, главен икономист за нововъзникващи пазари в Capital Economics. „И въпреки че не смятаме, че паричното затягане ще продължи толкова агресивно за в бъдеще, сега очакваме поне още 100 б.п. увеличения преди края на годината“, прогнозира той.
Годишната инфлация падна под целта на банката от 4% през последните месеци, поради високия базов ефект от миналата година, когато инфлацията скочи до най-високото си ниво от над 20 години. Сега тя е 3,86%, каза министерството на икономиката тази седмица, и отново се покачва.
„Увеличаването на инфлационния натиск се дължи основно на търсенето“, коментира гуверньорът на банката Елвира Набиулина, цитирайки вътрешния туристически пазар и производството на автомобили като сектори, в които предлагането не може да се справи с търсенето. Това търсене е увеличило вноса, причинявайки отслабване на рублата, докато износът пада, изтъква още тя.
Набиулина посочва, че отслабването на рублата е било значително, но че свръхтърсенето, изострено от недостатъчната работна сила и ограниченията в предлагането, е ключовият фактор.
Натискът върху рублата се увеличи след неуспешния въоръжен бунт на наемническата група Вагнер в края на юни. Атаките срещу руската инфраструктура, за които Москва обвини Украйна, също намалиха апетита за рискови инвестиции.
