Двете най-големи компании за редкоземни метали в света извън Китай – MP Materials и Lynas – са изправени пред предизвикателства да превърнат скалата от техните мини в градивни елементи за магнити, използвани в световната икономика от iPhone на Apple до Model 3 на Tesla и F-35 на Lockheed Martin.
Стремежът на Запада да разработи независими доставки на критични минерали придоби по-голяма спешност, след като Пекин наложи контрол върху износа миналия месец на стратегическите метали галий и германий, пораждайки глобални страхове, че Китай може да блокира износа на редкоземни метали или технологии за обработка.
Неотдавнашните борби на MP, Lynas и други компании за рафиниране на техните собствени редкоземни метали подчертават трудната задача, пред която е изправен останалият свят, за да прекъсне хватката на Китай върху ключовата група от 17 метала, необходими за чист енергиен преход. Това именно показват интервюта с повече от дузина консултанти, ръководители, инвеститори и индустриални анализатори, съобщава Ройтерс в свой коментар.
Технически трудности, напрежение в партньорството и опасения за замърсяването възпрепятстват способността на компаниите да изтръгнат пазарен дял от Китай, който според Международната агенция по енергетика контролира 87% от глобалния капацитет за рафиниране на редкоземни елементи.
Ако проектите продължат да изпитват трудности, няколко икономики може да не успеят да постигнат целта си за намаляване на въглеродните емисии до нула през 2050 г., за да се минимизира въздействието на изменението на климата, без участието на Пекин.
Плановете на австралийската Lynas да построи рафинерия за редкоземни метали в САЩ с партньор, базиран в Тексас, са се провалили, според информацията на два източника, запознати с въпроса, цитирани от агенцията. Lynas посочва, че се опитва да завърши рафинерия за редкоземни метали в Западна Австралия, която е изправена пред препятствия и изгражда свой собствен завод на друго място в Тексас.
Целта на MP за рафиниране на собствените си редкоземни метали през 2020 г. беше затруднена от пандемията на COVID-19 и техническите предизвикателства, измествайки целта си за към края на 2023 г. Актуализациите може да дойдат в четвъртък, когато се очаква компанията да докладва тримесечните си резултати.
В края на миналата година базираната в САЩ MP заяви, че пуска в експлоатация оборудване за рафиниране близо до своята мина в Калифорния – като част от сложен процес на калибриране, който досега не е успешен, оставяйки компанията да зависи от Китай за рафинирането и по този начин и почти всичките й приходи. MP изгражда и магнитно съоръжение в Тексас, за да снабдява General Motors, което, за да работи, ще изисква оборудването за рафиниране в Калифорния.
Редкоземните магнити превръщат мощността в движение и са основните компоненти в двигателя на електрическото превозно средство. Те са по-леки и могат да издържат на много по-високи температури от традиционните магнити, отчасти поради техните уникални химически свойства.
Рафинериите за редкоземни метали трябва да се борят със 17 метала, в зависимост от геологията на находището, всеки от които е с почти същия размер и атомно тегло, което прави разделянето сложно. Тези редкоземни елементи трябва да бъдат подбрани в определен ред, което не позволява на компаниите да избират по свое усмотрение конкретни елементи.
За да извлече неодим и празеодим за изграждане на EV магнити, например, MP трябва първо да премахне по-малко желаните лантан и церий, които съставляват около 83% от калифорнийското му находище в процес, който разчита на сложен коктейл от киселини, основи и други химикали, които са съобразени с геологията на мината.
Въпреки че MP разчита на китайски опит, за да рестартира своята мина — закупена през 2017 г. — това ноу-хау е по-малко полезно, когато става въпрос за персонализиране на оборудване за рафиниране. Подобни проблеми биха могли да измъчват около половин дузина други компании, които се стремят да рафинират независимо по света.
Експертният опит в рафинирането на Китай позволи на страната да проектира цените на редкоземните метали на различни етапи от веригите за преработка в своя полза, включително ниски цени за готовите продукти, за да попречи на чуждестранната конкуренция, изтъкват анализатори.
Чрез стратегическо съсредоточаване върху индустрии, които използват магнити – изградени с редкоземни елементи, рафинирани в Китай при маржове на печалба, които целенасочено са поддържани ниски – Пекин може да даде тласък на своята процъфтяваща индустрия за електромобили.
Моделът на Китай дведе до рязко облекчение миналия месец, когато цените на редкоземните елементи паднаха до най-ниското си ниво от близо три години, което се дължи отчасти на нарастващото китайско предлагане. Китай също предлага 13% експортна отстъпка на производителите на магнити, използващи техния материал, засилвайки своето господство.
Пекин от години разрешава вноса на леко обработена скала, известна като концентрат на редки земи за рафиниране. Стратегията помага да се осигурят цени, които стимулират други страни да разработват нови мини, но не и да строят преработвателни предприятия, които също могат да произвеждат радиоактивни отпадъци.
Benchmark Mineral Intelligence, доставчик на пазарни данни, изчислява, че Китай рафинира 89% от световния неодим и празеодим, ключовите метали за EV магнити, доминация, която до 2028 г. се очаква да спадне до 75%.
Глобалният контрол на Китай върху рафинирането на диспрозий се прогнозира от Benchmark да спадне от 99% през 2023 г. на 94% до 2028 г. Диспрозият помага да се запази магнетизацията при високи температури.
Необходими са също така важни иновации, за да се прекъсне хватката на Китай върху сектора, без да се жертва качеството на околната среда.
Усилията на Leading Edge Materials (LEM.V) за разработване на находището на редкоземни елементи Norra Karr в Швеция бяха спрени през 2016 г. поради опасения, че химикалите могат да проникнат в питейната вода. Компанията преработи плановете на мината, за да ги направи по-устойчиви и подаде ново екологично приложение тази година. През май Tesla обяви плановете си да направи EV магнити без редкоземни елементи, цитирайки „рискове за околната среда и здравето“ в съществуващия процес.
„Китай взе стратегическо решение преди десетилетия да развие способността си за обработка на редки земни елементи, въпреки екологичните последици от наличната технология“, изтъква Мелиса Сандерсън, президент на American Rare Earths, която разработва няколко проекта за редки земни елементи в САЩ.