Страната, ръководена от Реджеп Ердоган, е разяждана вече повече от година от галопираща инфлация. Въпреки че изглеждаше, че намалява, през юли тя отново тръгна нагоре с близо 48% на годишна база, поради обезценяването на турската лира. Въпреки това, ситуацията би трябвало да се подобри, тъй като централната банка ще продължи да затяга своята парична политика, изтъква latribune.fr.
Разочарование в Турция. След като инфлацията спадаше в осем последователни месеци, тя се повиши отново през юли с 47,83% на годишна база, или с 9,6% за месец. Това е най-голямото увеличение от осемнадесет месеца, показват официалните данни. Покачването през юли обаче беше очаквано от Централната банка и обявено от новия й управител Хафизе Еркан на пресконференция на 27 юли. Припомняме, инфлацията падна през май под границата от 40% за първи път от декември 2021 г. и достигна 38,2% през юни, най-ниското ѝ ниво от осемнадесет месеца, след връхната ѝ точка от 85,5% през октомври 2022 година.
Според годишните предвиждания, инфлацията трябва да достигне 58% в края на 2023 г., което е над два пъти повече от предишните прогнози. Но Хафизе Еркан обеща „стабилност“ от 2025 година. Въпреки това официалните данни редовно се оспорват от независимите икономисти от Групата за изследване на инфлацията. Според тях тя е 69,21% от януари и 122,88% за последните дванадесет месеца.
Състоянието на турската лира се влошава поради паричната политика
Този скок на цените следва спада на турската лира, която загуби почти една трета от стойността си от май насам и се разменяше в края на миналата седмица 26,95 лири за долар, според лондонската консултантска фирма Capital Economics. Спадащият курс прави целия внос много по-скъп.
В основата на лошото състояние на турската лира е паричната политика на страната. В продължение на повече от година Турската централна банка понижаваше основните си лихвени проценти въпреки инфлацията, което беше в разрез с действията на всички останали централни банки. Тази политика се защитава от президента Реджеп Ердоган, който твърди, че по този начин иска да благоприятства растежа и създаването на работни места в „един нов икономически модел“. Държавният глава обоснова позицията си като заяви, че високите лихви се насърчават от чуждестранно „лоби“.
Но в края на юни правителството рязко промени позицията си и назначи Хафизе Еркан за нов управител на централната банка с идеята постепенно да повиши основния лихвен процент до 17,5% през миналия месец.
Повишаването на лихвите се приветства от пазарите, но според тях то е прекалено бавно
Последното повишение на лихвите обаче се възприема от инвеститорите като по-скромно от очакваното.
„Затягането на паричната политика постепенно ще се засилва (…) ако е необходимо, докато се стигне до значително подобряване на перспективите за инфлацията“, обясни банката след едно първоначално увеличение през юни от 8,5% на 15%, за първи път от повече от две години, което беше последвано от второ през юли.
Този тепм досега не успя да предотврати падането на турската валута и все още не можа да окаже влияние върху инфлацията, но въпреки това се приветства от анализаторите. „Централната банка представи по-реалистична прогноза в своя доклад за инфлацията през миналата седмица, като увеличи очакванията си тя да бъде 58% в края на годината“, отбелязват от Capital Economics. „Ясно е, че повишаването на лихвените проценти е само част от новата политика“, добавят от фирмата, която залага на „увеличение на основния лихвен процент до около 27,50% до края на годината, което е необходимо за поддържане на доверието на инвеститорите.
От своя страна Тимъти Аш, специалист по развиващите се пазари, определя „екипа като впечатляващ, способен да начертае изход от кризата“. Анализаторът също така посочва, че приходите от туризма са се увеличили с 27% през първата половина на 2023 година. Към тази добра новина трябва да се добавят, припомня той, договорите за 50 милиарда долара, подписани с Обединените арабски емирства по време на юлската обиколка на Ердоган в Персийския залив и сделките за общо 100 милиарда долара, сключени в Саудитска Арабия, Катар и Кувейт.
