Пазарите на акции отбелязаха сериозна корекция от началото на август – спад с 4%. В основата на това е поредното трескаво увеличаване на лихвените проценти в САЩ, което прилича повече на финален удар, отколкото на трайно втвърдяване, коментира за latribune.fr* Карл Айхен, изследовател в Oblomov & Bartleby…
„Никога да не се сваля гардът“
Във финансите, както и в бойните спортове, е необходим само един момент на отпускане, за да могат непредвидените събития да се възползват от възможността да ви изненадат. Точно това се случва днес пред погледа на инвеститора, който не е успял да предвиди спад на акциите с 4% за еврозоната от началото на август. В основата на този процес са бързите и брутални повишения на лихвите в САЩ. Това увеличение на лихвите оправдано ли е, трайно ли е, тревожно ли е? Не, не и не.
Но без значение от нанесената вреда, повишаването само по себе си е достатъчно, за да се оправдае спадът на акциите. Лихвените проценти в САЩ се покачват и това наистина е основната причина за безпокойство на фондовите пазари. Всъщност те не могат да разчитат нито на печалбите на компаниите, чийто ръст се очаква да бъде нулев през 2023 г., нито на рисковата премия, която инвеститорите вече настояват да бъде на по-високи нива. Лихвените проценти вероятно само ще навредят на пазара на акции в САЩ и те точно това и правят.
От тази гледна точка европазарът изглеждаше по-малко уязвим, с ревизирани нагоре печалби за 2023 г. и малко по-консервативна рискова премия. Но неизменната симпатия (историческата му корелация) на европазара към американския пазар предизвиква още по-значителна корекция. Останалите наблюдавани движения са по-скоро производни: покачването на лихвите в САЩ се отразява повече върху курса на акциите, върху цикличните акции, върху долара и следователно върху нововъзникващите пазари.
Пропуснахме ли нещо?
И така, има ли нещо, което сме пропуснали по отношение на лихвените проценти и, следователно, по отношение на акциите? Не. Случи се така, че това увеличение на лихвите няма нищо общо с предишните, които бяха водени от перспективата Централната банка на САЩ (Фед) да повишава лихвите отново и отново. Историята показва, че идва краят на рестриктивния паричен цикъл. Но тогава защо лихвите в САЩ се повишиха и преди всичко защо това не трябва да продължи? Има три причини, по които има всеобщо съгласие.
Първо, излязоха данните за създаването на нови работни места в САЩ за юли (ADP), които са много по-големи от очакваните и които предвещават по-твърда позиция от страна на Фед, за да се ограничи спадът на заплатите. Недостатък: пазарните очаквания по отношение на бъдещата парична политика почти не се промениха след тази новина. По-специално лихвите по двугодишните ценни книжа останаха на същите нива, повишиха се само по 10-годишните. Друг недостатък: тези данни за заетостта не са най-важните. Много по съществени са данните за заплатите, които се следят много по-отблизо от пазарите, защото са по-надеждни. И накрая, последният недостатък, този източник на данни за заетостта от ADP е в противоречие с водещите показатели, публикувани наскоро от PMI (Институтът за управление на проекти), и чиито оценки на заетостта показват по-скоро спад.
След това е решението на Японската централна банка (ЯЦБ) да увеличи максималната си цел за лихвите по 10-годишните книжа от 0,5 на 1%. Тя единствена практикува този вид политика, но трябва да се каже, че Банката на Япония има много специални отношения със своя пазар на облигации, чийто непогасен размер надхвърля почти 250% от БВП, с което държи палмата на първенството за задлъжнялост сред развитите страни. В основата на това решение на ЯЦБ е опасното ускоряване на инфлацията, което дотогава беше много умерено през целия период на истерия, обхвнала останалия свят (без Китай). Реакцията на японския пазар на облигации обаче не изглежда да отговаря на тази много символична новина. Лихвите по японските 10-годишни облигации се покачи до „само“ 0,6%, далеч от новата им максимална цел от 1%. И поради това, в същото време ЯЦБ се намеси, за да ограничи всякакво изобилие.
И накрая, идва решението на една от трите основни рейтингови агенции (Fitch) да понижи рейтинга на държавния дълг на САЩ от „AAA“ на „AA+“. За сравнение, това означава намаляване на средната оценка на един учени от 6 на 6-. При всички положения обаче, не можем да си позволим шега с „Принцесата и граховото зърно“ на финансите. Трябва да подчертаем, че инвеститорът в облигации проявява изключителна чувствителност към най-малката промяна в температурата на американския дълг. Трябва да си припомним 2011 г., когато рейтингът на американския дълг беше понижен за първи път в историята му, също от „ААА” на „АА+”. Само където тогава такива новини предизвикаха не ръст на лихвите както днес, а спад от близо 1% поради вероятния край на света.
Мисълта на Паскал**
Така всичко навежда на мисълта, че сегашното повишаване на лихвените проценти е само епифеномен. И ако лихвите спрат да растат, акциите спират да падат. Всичко трябва да се нормализира скоро, следващата седмица, например, с връщането на хубавото време… Често не е нужно много повече на инвеститора, за да намери най-добрите аргументи, оправдаващи неговия опортюнизъм. И ако търсим повече интелектуален финес, за да оправдаем насоката на бъдещи действия, тогава може би ще рискуваме да се позовем на мисълта на Паскал:
„Да не можеш да направиш това, което е рационално, кара пазара да върви нагоре, така се уверяваш, че това, което кара пазара да върви нагоре, е било рационално“.
*Превод Георги Саулов
**Блез Паскал (1623-1662) – френски математик, физик, религиозен философ, теолог и писател.
