След светкавична атака срещу арменския анклав, Азербайджан се опитва да си върне контрола върху територията на Нагорни Карабах. Европейският съюз осъди военната операция, започната от газовата република. Въпреки големия камък в дипломатическата обувка на ЕС, 27-те постигнаха енергийно споразумение с Баку, коментира RFI…
Това споразумение, спорно още от подписването му, беше договорено от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. То е пряка последица от руската война в Украйна. Азербайджан е една от страните, които запълниха празнотата, останала след преустановяването на износа на Газпром. Между 2021 г. и 2022 г. доставките на газ от кавказката република за Европа скочиха с 30%. Те се осъществяват през газопровода, свързващ бреговете на Каспийско море с Италия през Турция. Днес страните от ЕС са най-големите му клиенти. За да осигури трайно този източник на доставки, Урсула фон дер Лайен отиде в Баку, за да подпише договор за разбирателство през юли 2022 г. Тогава Азербайджан обеща да удвои доставките до 2027 г., т.е. да осигури 20 милиарда кубически метра газ, което представлява 5% от текущото потребление на ЕС.
Обещание, което изглежда неизпълнимо, според експертите
Във всеки случай това е мнението защитавано от британското списание The Economist и от учените от Оксфордския институт за енергийни изследвания, които изготвиха доклад по темата. Това обещание изглежда непостижимо, преди всичко защото местното търсене ще продължи да нараства през следващите години, докато производството на газ в Азербайджан ще бъде в застой.
Френската компания TotalEnergies пусна наскоро в експлоатация находището в Абшерон. То ще произвежда 5 милиарда кубически метра през 2027 г., което е само половината от допълнителните 10 милиарда, обещани на ЕС. Все още не се вижда откъде ще дойдат останалите липсващи 5 милиарда, предвид несигурността относно разширяването на експлоатацията на съществуващите находища. Единстевният изход са бързи инвестиции за увеличаване на производството, което не стои на дневен ред.
Друга пречка: капацитетът на газопровода, който понастоящем обслужва Европа, е недостатъчен
Трансадриатическият тръбопровод (ТАП), който обслужва Гърция и Италия (и България, бел. ред.), вече работи на пълен капацитет. Следователно, за да удвои доставките, Азербайджан трябва да удвои дебита му. Това изисква огромна инвестиция, решението за която трябва да бъде взето най-късно до края на годината, за да могат строителните работи да завършат в рамките на четири години.
В крайна сметка този азербайджански газ не идва даром. Той струва три пъти повече от алжирския. В допълнение към всички резерви относно икономическия модел на това споразумение, има и още една, свързана с поставените цели в областта на климата. Ако ЕС намали потреблението на газ, за да съкрати въглеродните емисии, ще бъдат ли наистина разумни инвестициите, необходими за осигуряване на доставките от Азербайджан?
Това е едно споразумение твърде съмнително в икономически план и твърде критикувано в политически план
Това мнение битува особено сред френската политическа класа. Както отдясно, така и отляво всички, които подкрепят арменската кауза, подписаха през 2022 г. меморандум, с който препупреждават за геополитическите рискове, които то носи. Събитията от последните дни доказаха, че са прави. Именно с приходите от газа режимът на Илхам Алиев купува оръжията, използвани срещу арменците. Като увеличиха вноса си на азерски газ, страните от ЕС косвено финансират тази война. Освен това в крайна сметка европейците получават руски газ. Като се има предвид, че настоящият добив от кладенците в Каспийско море не е в състояние да покрие както вътрешното, така и външното търсене, Баку подписа договор с Газпром, за да може да изпълни всичките си ангажименти. Няколко депутати в Европейския парламент внесоха протест, настоявайки за санкции срещу Баку. Тази заплаха всъщност не може да стресне президента Алиев: той може да разчита на подкрепата на своите клиенти и съюзници като Унгария и Италия.
