По данни за последното тримесечие кредитите за домакинствата намаляват с 0,8% на годишна база, което е най-същественото понижение след въвеждането на еврото.
Това се посочва в периодично изготвяния Икономически бюлетин на Европейската централна банка, публикуван от БНБ.
Изтъква се, че ефектът от затягането на паричната политика продължава интензивно да се пренася върху по-общите условия за финансиране. Финансирането отново е станало по-скъпо за банките, тъй като вложителите заменят овърнайт депозитите със срочни депозити, които са с по-високи лихви, а целевите операции по дългосрочно рефинансиране на ЕЦБ се преустановяват. Средните лихвени проценти по кредитите за малкия бизнес и по ипотечните кредити продължават да се повишават през юли съответно на 4,9% и на 3,8%.
Динамиката на кредита продължи да се забавя. Годишният темп на нарастване на кредитите за предприятия се забави до 2,2% през юли спрямо 3,0% през юни. Кредитите за домакинствата също нараснаха, но не така осезаемо, с 1.3% спрямо 1,7% през юни, отбелязват от ЕЦБ.
Инфлацията е намаляла до 5,3% през юли, но се е запазила на това ниво през август според предварителната оценка на Евростат. Този спад е преустановен поради повишаването на цените на енергията спрямо тези през юли.
Инфлацията при храните се е понижила в сравнение с най-високата стойност, отчетена през март, но се запази на ниво от почти 10% през август. През следващите месеци рязкото повишаване на цените, отчетено през есента на 2022 г., ще отпадне от годишните стойности, като по този начин инфлацията ще се понижи.
Очаква се общата инфлация в еврозоната да продължи да намалява през прогнозния хоризонт поради отслабването на натиска върху цените и затрудненията в доставките, както и поради отражението от затягането на паричната политика. ХИПЦ инфлацията (без енергия и храни), също се очаква постепенно да спада. Независимо от това обаче се очаква тя да остане над равнището на общата инфлация до началото на 2024 г.
Прогнозираната дезинфлация се дължи на отслабващия ефект от предходните шокове, свързани с покачването на енергийните цени, както и на друг верижен натиск за повишаване на цените, като силното нарастване на разходите за труд постепенно се превръща в основен фактор за ХИПЦ инфлацията (без енергия и храни). Повишаването на заплатите се очаква постепенно да се забави след средата на 2023 г., но да остане високо през прогнозния хоризонт поради увеличаването на минималните заплати и инфлационните компенсации в условията на затегнат, макар и възстановяващ се пазар на труда.
Според оценката на ЕЦБ в близките месеци икономиката вероятно ще остане слаба. През първото полугодие икономиката беше в стагнация като цяло, а последните показатели сочат, че е била по-слаба и през третото тримесечие. По-слабото търсене на износа от еврозоната и въздействието на строгите условия за финансиране препятстват растежа, включително и чрез по-ниските жилищни и бизнес инвестиции. Секторът на услугите, който до момента беше устойчив, също отслабва. С времето инерцията на икономическия растеж би трябвало да се засили, като се очаква реалните доходи да се повишават, стимулирани от по-ниската инфлация, повишаването на заплатите и силния пазар на труда, като това ще засили потребителските разходи.
Краткосрочната прогноза за растежа в еврозоната се е влошила, докато в средносрочен план икономиката се очаква постепенно да се завърне към умерен растеж, тъй като и вътрешното, и външното търсене се възстановяват.
Икономическата активност в еврозоната е нараствала с бавни темпове през първата половина на 2023 г. въпреки бързото изчерпване на поръчките в преработващата промишленост и компенсирането на високите енергийни цени.
Като цяло, средногодишният растеж на реалния БВП се очаква да се забави – от 3,4% през 2022 г. до 0,7% през 2023 г., след което да се възстанови до 1,0% през 2024 г. и до 1,5% през 2025 г. В сравнение с прогнозите на експертите от Евросистемата от юни 2023 г. прогнозата за растежа на реалния БВП е ревизирана надолу с 0,2 процентни пункта за 2023 г., 0,5 процентни пункта за 2024 г. и 0,1 процентни пункта за 2025 г, което се дължи на значителното понижаване на краткосрочната прогноза предвид влошените показатели от проучванията, по-строгите условия за финансиране, включително по-неблагоприятните условия за кредитиране, както и по-високия обменен курс на еврото.
От ЕЦБ за пореден път подчертават, че с отслабването на енергийната криза правителствата трябва да продължат да оттеглят свързаните с това мерки за подкрепа. Това е от решаващо значение, за да се избегне засилването на инфлационния натиск в средносрочен план, което в противен случай би предизвикало още по-силна реакция на паричната политика. Фискалната политика следва да бъде ориентирана към повишаване на производителността на икономиката на еврозоната и към постепенното намаляване на високия публичен дълг.
