Сега Русия изнася своя суров петрол, като до голяма степен избягва тавана от 60 долара за барел, наложен от Г-7. Дали западните санкции не пропускат целта си, коментира в своя статия RFI…
Знае се, че Русия много бързо намери нови клиенти в Азия, особено в Китай и Индия, страни, които не са се присъединили към режима на санкциите. Те направиха добра сделка, тъй като петролът се продаваше на цена много по-ниска от официалната. Русия успява да продаде своя суров петрол на много добра цена, доста над тавана от 60 долара, като се отказа от западните застрахователи. Причината е, че този таван, влязъл в сила през декември, се отнася само до товари, покрити от застрахователите. Така, според Financial Times, три четвърти от суровия петрол, изнесен от руски компании през август, е транспортиран без да е застрахован. И накрая, Москва печели от използването на верига от посредници от приятелски страни, като Турция и Обединените арабски емирства, през които минават доставките.
От лятото Москва се възползва в пълна степен от подобряването на конюнктурата на петролния пазар
Русия, съвместно със Саудитска Арабия, успява да поддържа високи цени на петрола чрез намаляването на добива в рамките на ОПЕК+. Освен това отстъпката, която тя дававше за своя суров петрол, значително намаля. Преди няколко месеца петролът „Урал” се продаваше с отстъпка до 40 долара спрямо пазарните цени. След това тя спадна до 12 долара, според проучване, публикувано наскоро от Киевския университет по икономика. Според същия източник между юни и август експортната цена на руския петрол е скочила от 55 на 73 долара за барел.
Приходите от петрола продължават да стимулират икономическия растеж на Русия
Този растеж е в рамките на 1,5%, според МВФ. Това е благоприятно за публичните финанси. Владимир Путин предвижда увеличаване със 70% на бюджета за отбрана за 2024 година. Европейската банка за възстановяване и развитие, създадена, за да подпомогне бившите съветски републики, потвърждава прогнозите за ръста, дадени от МВФ, и същевременно изразява своето разочарование: „ние очаквахме, че санкциите ще бъдат по-ефикасни“, се казва в нейното съобщение за пресата. За да станат те по-ефективни, украинците искат примката да се затегне още повече, с намаляване на тавана от 60 долара за барел и с включването на нови мерки, като например въвеждане на ембарго върху диамантите, което в момента се обсъжда на ниво Г-7 или в по-старателното проследяване на движението на износа на компоненти, които са от съществено значение за руската военна индустрия и които преминават през трети страни. В резултат вносът в Русия на тези ценни компоненти, като например полупроводниците, се е върнал на нивата си отпреди войната.
Украинците призовават европейците да се откажат също така и от руския втечнен газ
Санкциите засягат нефта и въглищата, но не и газа. Това изключение беше направено, за да не бъдат наказани европейските страни, които са в най-голяма степен зависими от газовите доставки. След затварянето на руските газопроводи страните от ЕС успяха бързо да намерят алтернативни доставчици, като преди всичко увеличиха вноса на втечнен природен газ, особено от Съединените щати. Но противно на всички очаквания, някои страни внасят и големи количества руски втечнен газ, показват европейските статистики. През тази година това важи особено за Белгия и Испания. Мадрид, който в момента е председател на Съюза, иска тези покупки да бъдат прекратени, тъй като те противоречат на целите на санкциите – да бъде лишена Русия от ресурси, но също така и защото поставят Европа в зависимост Кремъл: 16% от европейския внос на втечнен газ през тази година все още идва от Русия.
