Представители на 47 страни, потребители и производители, се събраха в Париж под егитата на Международната агенция по енергетика (МАЕ) на първата световна среща на върха, посветена на „критичните метали“: литий, кобалт и никел. Тези суровини са важни за осъществяването на енергийния преход, например за производство на батерии за автомобилите. По този повод Фатих Бирол, директор на МАЕ, коментира темата в интервю за RFI*…
Защо беше необходимо провеждането на тази среща?
Чистата енергия се развива много бързо. Преди няколко години слънчевата и вятърната електроенергия, електрическите коли бяха само екзотика. Днес това е преобладаващата идея. Например, през тази година повече от 80% от новопостроените в света електроцентрали работят с възобновяема енергия. Що се отнася до електрическите автомобили, преди две години само една от всеки 25 продадени коли в света беше електрическа, а през тази година – една от всеки пет. Ръстът е изключително голям. Това е много добра новина за климата и за енергийната сигурност, но за производството на слънчеви панели и електрически автомобили са необходими критични суровини като литий, кобалт, магнезий и графит. Но всички те са концентрирани в малък брой страни. А тяхната преработка се извършва основно в една голяма страна – Китай.
Затова решихме, че е важно да съберем всички страни около масата заедно всички големи миннодобивни компании, гражданското общество, академичните среди, за да обсъдим начините, по които можем да гарантираме, че тези суровини ще бъдат на разположение за развитието на чистата енергия и да видим какви мерки можем да предприемем всички заедно.
Китай обаче не участваше. Защо ? И мислите ли, че той може да бъде убеден да подели част от тортата, да отстъпи част от пазарния си дял в тези критични суровини?
Поканата беше отправена към всички страни, които се действат на този пазар и започват да потребяват от него. Но всички, които пожелаха да дойдат на нашата среща, дойдоха. Въпреки това работим в тясно сътрудничество с Китай. Китай вече разполага с голям дял от пазара на критичните суровини, особено що се отнася до тяхната преработка. Въпросът е дали други страни могат да получат дял в обработването, защото е важно те да диверсифицират енергийния си микс и източниците си на внос за енергетиката. Ако разчитате на една компания, на една държава, винаги има риск и не само по геополитически причини. Това може да е земетресение, индустриален пожар…
Така че за предпочитане е да има диверсификация на източниците на доставка и е желателно други страни също да дадат принос в сектора на критичните суровини. Въпросът не е в Китай или в други страни. Важното е да имаме достатъчно критични суровини на достъпна цена, така че производството на електрически автомобили и слънчеви панели да не се забавя.
Как това ще стане? Как ще постигнем тази диверсификация?
Мисля, че правителствата трябва да предвидят стимули за компаниите, инвеститорите, които желаят да изградят преработвателни предприятия, които искат да търсят критични суровини и да ги произвеждат. Това е, което обсъждаме с много правителства. И те започват да осъзнават, че без критичните суровини не могат да се произвеждат серийно електрически автомобили, слънчеви панели или вятърни турбини. Така че правителствата трябва активно да участват, разбира се, в сътрудничество с миннодобивните дружества. Почти всички големи минни компании присъстваха на нашата среща и имахме много интересна дискусия.
Изключително важно е тези суровини да бъдат трайно експлоатирани. И когато добивате критични суровини, местните общности трябва да имат полза от това. Не можем да добиваме и да си тръгнем. Процесът на добиване има множество въздействия. На първо място, искаме тези въздействия да бъдат ограничени. И след това е важно засегнатите общности да бъдат обезщетени.
Не се ли страхувате, че ако действате бързо, в името на борбата срещу глобалното затопляне, социалните и екологичните въздействия на мините ще бъдат по-големи? Какво препоръчвате по този въпрос?
Ние трябва да сме сигурни, че на всеки етап предприетите мерки ще съблюдават екологичните и социалните норми. В миналото, а и днес, в някои страни критичните суровини са тясно свързани с проблемите на управлението. Следователно е необходимо да се гарантира, че спазването на правилата за добро управление ще бъдат зачитани.
Предстои среща на върха за изработване на пътна карта за новата ядрена енергетика, която се организира от Франция и Агенцията за ядрена енергия на ОИСР. Френското правителство смята, че ядрената енергия е от съществено значение за ограничаване на глобалното затопляне и емисиите. Мислите ли, че това е добър път за следване?
Вярвам, че ядрената енергия е неразделна част от нашия енергиен микс. Това го разбрахме още преди 20 години. Много правителства промениха мнението си, но ние винаги сме вярвали, че безопасното използване на ядрената енергия е много важно за борбата с изменението на климата, за енергийната сигурност и за икономическата конкурентоспособност на страните. Ядрената енергия прави своето голямо завръщане в световен мащаб, а не само във Франция. Много се радвам да видя, че президентът Макрон смята, че ядрената енергия трябва да играе централна роля във френския енергиен микс и не само в него.
Сценарият на МАЕ за нетни нулеви емисии е ясен – няма място за нови проекти за добив на въглеводороди, ако искаме да спазваме Парижкото споразумение. Междувременно страни като Сенегал отстояват правото си да използват ресурсите си в името на своето развитие. Каква е вашата позиция по въпроса?
На първо място, ако светът иска да постигне целите на Париж за климата, ако искаме да го изпълним, трябва да намалим използването на изкопаеми горива. Друг начин няма. И ако намалим използването на нефт и газ, тогава съществуващите петролни и газови находища са достатъчни, за да отговорят на намаляващото търсене. Но може да има изключения, между които и Африка.
Делът на цяла Африка в световното население е 20%. Делът на Африка от всички световни емисии е около 3%. И когато говорим за природен газ в Африка например, той не трябва да се използва за производство на електроенергия, тъй като тя ще идва главно от възобновяеми източници, по-специално слънчева енергия. Но има нужда от други източници на енергия, иначе как ще се обезпечи хранително-вкусовата промишленост? Как ще се изгради циментова индустрия? Днес това не може да стане само с възобновяема енергия и Африка има нужда от нея. Следователно Африка може да използва ресурсите си от природен газ. И ние направихме някои изчисления. Ако Африка експлоатири всичките известни в момента находища на природен, което е невъзможно, делът ѝ в световните емисии ще се увеличи от 3% на 3,4%. Това практическси е нищо. Не трябва да заемаме догматична позиция. Що се отнася до Африка, трябва да сме много внимателни.
*Превод Георги Саулов
