В света има все повече свръхбогати хора. През 2000 г. милиардерите са били 470, а през 2023 г. ще бъдат 2700, според различните авторитетни източници. Броят на милионерите също се увеличава. Някои от най-богатите раздават част от богатството си за благотворителни каузи, но филантропията не винаги е само въпрос на щедрост, отбелязва RFI* в репортаж по темата.
В средата на септември близо 1500 предмета, принадлежащи на Фреди Меркюри, иконата на групата Queen, бяха продадени на търг. От събраните 46,5 милиона евро, което е рекорд за такъв тип колекция, част трябва да бъде дарена на две организации, участващи в борбата срещу СПИН (Mercury Phoenix Trust и Elton John Aids Foundation), болест, която ни отне през 1991 г. на 45-годишна възраст английската рок-звезда. Това би „предизвикало успивката на Фреди“, каза Елтън Джон в съобщение на известната аукционна къща Sotheby’s. Според „Лекари без граница“, сто и тридесет милиарда долара са необходими само за ефективна борба с ХИВ, туберкулоза и малария за периода 2024-2026 година.
Даряването на част от богатството може да се разглежда като реклама, с цел създаване на добър имидж. Но много милионери също така имат каузи, които изглеждат близки до сърцата им. Такъв е например случаят с американския милиардер от руски произход Сергей Брин (състоянието му се изчислява на 53,4 милиарда през 2019 г.), който през 2014 г. дари 383 милиона долара на своята фондация, която подпомага мрежа от солидарни предприемачи, Human Rights Foundation, неправителствената организация Tipping Point Community, която се бори срещу бедността в Сан Франциско, както и изследвания срещу болестта на Паркинсон. Това прави съоснователя на Google най-големият индивидуален дарител за лечението на болестта и един от малкото живи хора, отделили повече от 1 милиард долара за борбата срещу една конкретна болест.
По-щедри ли са американците от другите?
Сред най-богатите хора на този свят, които са избрали филантропията, изглежда най-щедрите дарители са от Съединените щати. Според оценки на Forbes до края на 2022 г. 25-те най-големи дарители от Съединените щати са направили през живота си дарения в размер на 196 милиарда долара. Начело в списъка е Бил Гейтс, съоснователят на Microsoft. През 2023 г. личното му състояние се оценява на 108 милиарда долара. Американският предприемач, обявяван 18 пъти от списание Forbes за „най-богатият човек на годината“, е дарил през 2022 г. повече от пет милиарда долара. От 2007 г. Бил Гейтс се посвещава също на дейността на своята фондация, която има за цел да подобри здравеопазването в световен мащаб. За него най-голямата опасност в света са „микробите, а не ракетите“.
На второ място сред тези „щедри дарители“ е бизнесменът Майкъл Блумбърг, бивш кмет на Ню Йорк, който миналата година завеща около 1,7 милиарда от състоянието си. След него се нарежда Уорън Бъфет. През 2010 г. бизнесменът даде началото на инициативата The Giving Pledge, подписана от 187 американски богаташи, които обещават да завещаят най-малко 50% от състоянието си след смъртта си за благотворителни каузи.
Тази американска щедрост (Марк Зукърбърг, Джеф Безос, Джордж Сорос и др.) може да се обясни с няколко причини: да си филантроп в Съединените щати е морална добродетел, вярата в човека, който сам е направил себе си, е залегнала повече от където и да е другаде по света. Освен това милосърдието е на много голяма почит в това общество, в което 70% от населението твърди, че изповядва християнството.
Въпрос на данъци?
За разлика от американците, най-богатите французи са по-малко щедри. Те смятат, че задължението да разпределя е на държавата, тъй като гражданите допринасят за натрупването на данъците. Данъчното облагане също е една от най-силно дискутираните теми във Франция. Най-богатите французи често са обвинявани, че дават част от богатството си на различни организации, за да плащат по-малко данъци, тъй като данъчните облекчения за дарения във Франция са най-големите в света.
Дарението на най-богатия човек в света, Бернар Арно, от 10 милиона евро за Restos du coeur, което представлява една трета от 35-те милиона евро, от които асоциацията се нуждае, за да върже бюджета си за 2023 г, предизвика буря. За президента на водещата световна група за луксозни стоки LVMH, това представлява „само“ 0,005% от активите му. Според Forbes семейното състояние на Бернар Арно се оценява на 190 милиарда.
Въпреки това, според проучване на CSA, 89% от анкетираните смятат това дарение за положителна стъпка. Това мнение се споделя широко от французите, независимо от възраст, пол и професия. „Да си богат носи отговорности. Първата е да допринесем за националната солидарност“, заяви наскоро Жофроа Ру дьо Безийо, бивш президент на Medef, който се занимава с филантропия в свободното си време.
Чиста щедрост?
През ноември 2022 г. фалира компанията за криптовалута FTX. Оттогава разкритията за милиардера Сам Банкман-Фрид следват едно след друго. Последното до момента е от месец юли. SBF „щедро“ е дарил 72 милиона долара на своята благотворителна фондация, като ги е взел от сметките на FTX и другата си компания Alameda Researsh. Купувачите на компанията обвиняват Сам Банкман-Фрид, че е използвал фондацията си, за да подобри имиджа си или дори да увеличи богатството си.
Според американския изследовател Роб Райх системата за дарения засилва неравенствата, вместо да ги намалява. Той поставя под въпрос данъчните облекчения, които се предоставят на дарителите и частните фондации. „Филантропията не само заслужава нашата подкрепа и благодарност, но и нашето недоверие“, пише той. Така Роб Райх обяснява, че филантропията е форма и начин на упражняване на властта. „Необходимо е спешно тя да бъде анализирана, тъй като броят на частните фондации експлодира през последните двадесет години както в Съединените щати, така и във Франция и те имат реална тежест върху обществената политика“.
Не е съвпадение, че много от най-големите ефективни дарители са направили състоянието си в сферата на новите технологии“, обяснява в книгата си професорът по политически науки в Станфорд и автор на Just Giving. Техно-либертарианството в Силиконовата долина се вписва много добре във фигурата на героичния филантроп, който иска да „направи света по-добър“. Идеята, че правителството може да бъде по-ефективно, не е характерна за духа на технократите индивидуалисти от Силиконовата долина“.
Така възниква известна амбивалентност във филантропските практики. „Тези общи точки с класическия индустриален патернализъм: защитата на социалния ред, репутацията на елита, разграничението и икономическите интереси вече са се преплитали през миналия век“, обяснява Ан Бори, преподавател в университета в Лил. Както каза Анри Хатцфелд (френски историк по социално осигуряване), това изисква от нас да вземем предвид едновременно „сближаването на една щедрост, която може да бъде искрена, и насаждане на силно чувство към интересите на работодателя и интересите на семейството, ако говорим за индивидуални филантропи. Освен това, когато се намираме в горната част на социалната тълбица, в наш интерес е съществуващият социален ред да се запазва“.
Този алтруизъм на свръхбогатите, чиято искреност понякога може да бъде поставяна под съмнение, дори има своето име: „филантрокапитализъм“. Термин, въведен от американците Матю Бишоп и Майкъл Грийн, автори през 2008 г. на труда Philanthrocapitalism: How the Rich Can Save the World. Особеност на „филантрокапиталистите“ е, че тяхното състояние продължава да се увеличава въпреки предоставените на различни места големи суми. И въпреки всички тези пари, неравенствата в света между бедни и богати само се увеличават, както редовно отбелязва организацията Oxfam.
*Превод Георги Саулов
