Лихвените проценти по десетгодишните облигации на Германия и Франция преминаха преди седмица символичния праг от 3%, което е най-високото ниво от 2011 г. насам. Този скок на доходността на дългосрочните облигации на двете големи европейски сили всъщност се дължи основно на агресивното поведение на американския федерален резерв. И реалната възможност от продължаването на затягането на паричната политика може да продължи да се отразява тежко върху тях, анализира latribune.fr*.
Трябва ли да се притесняваме от високите нива, достигнати от лихвите по облигациите на двете водещи европейски икономики? В Германия, както и във Франция, те никога не са били толкова високи за последните 12 години. Доходността на облигациите, които са еталон на дълговия пазар, достигна 3,02%, най-високата от юли 2011 г., година, белязана от кризата на държавни дългове.
Що се отнася до лихвения процент на френските дългосрочни книжа, той достигна 3,57%, също най-високото му равнище от ноември 2011 година.
Пазарите реагираха незабавно, като индексът на Парижката борса спадна с 0,24%, Франкфурт – 0,48%, Милано – 0,63%, единствено Лондон остана стабилен – -0,01%.
Лихвите по американските ценни книжа също са нагоре
Обяснението за тази ситуация трябва да се търси отвъд Атлантика. „Лихвите в развитите страни се движат в съответствие с тези по американските облигации. А в момента доходността по 10-годишните американски ценни книжа се доближава до 5%“, припомня Кристофър Дембик, старши съветник по инвестиционна стратегия в Pictet AM.
Доходността на 10-годишните американски облигации се изстреля до 4,80%, за първи път от повече от 16 години. Доходността както по 30-годишните, която достигна най-високата си стойност от септември 2007 г., така и по 5-годишните, отбеляза сериозен ръст. „По отношение на реалните лихвени проценти, тоест коригирани спрямо инфлацията, ръстът в Съединените щати е от 2,40%“, подчертава Флориан Ален, портфолио мениджър в Mandarine Gestion.
Монетарната политика на Федералния резерв тегне не само върху американските, но и нърху европейските лихвени проценти
Тази ситуация е резултат от валутната политика на американския Федерален резерв (Фед). Близо година и половина той провежда рестриктивна полтика в опит да свали инфлацията до 2%.
Така, „ако лихвените проценти се увеличават толкова динамично за толкова кратко време, това създава (…) несигурност сред инвеститорите“, обяснява Йохен Станцл за CMC Market. Още повече, че тази несигурност остава. След като увеличението на цените показваше тенденция към отслабване от юни 2022 г., то тръгна отново нагоре през юли, стигайки 3,2% на годишна база и 3,5% през август, като по този начин остава по-високо спрямо целта, поставена от Фед.
Към момента той не предвижда смекчаване на паричната си политика. За това свидетелстват мненията, изказани от негови служители на 20 септември, които дадоха да се разбере, че лихвените проценти ще останат високи по-дълго време, отколкото очакваха инвеститорите. След като обяви, че ще продължи да ги поддържа в диапазона от 5,25% до 5,5%, на най-високото ниво за последните 22 години, Фед допусна, че може се очаква една допълнително увеличение от 25 базисни пункта до края на тази година. Ако запазването на лихвите не беше изненада, тъй като пазарът до голяма степен го очакваше, тенденцията за провеждане на рестриктивна парична политика на високи лихви за дълго време напред е още по-малка.
Подобно на Фед, Европейската централна банка от юли 2022 г. също повишава лихвите си. На 14 септември тя повиши своя референтен лихвен процент за десети пореден път с 25 базисни пункта, довеждайки го до 4%, най-високото ниво в историята ѝ, без обаче да намеква за спад или дори за запазването му на сегашното ниво. „Дори и с известно забавяне, има форма на координация на паричните политики. Другите централни банки, в т.ч. и ЕЦБ, по-скоро ще се опитват да вървят в крак с Фед“, припомня Кристофър Дембик. Едно потенциално по-нататъшно покачване на лихвените проценти в САЩ тази година вероятно ще е и предпочитаното от ЕЦБ решение.
Към това трябва да прибавим и скока на цената на петрола, +40% за три месеца, което е синоним на инфлационен натиск и следователно може да предизвика по-нататъшни увеличения на основните лихвени проценти от централните банки.
Добра устойчивост на американската икономика
Федералният резерв има още по-големи основания да продължи рестриктивната си монетарна политика, тъй като американската икономика показва известна устойчивост. „Отправната точка на тази спирала (на нарастващи лихвени проценти по облигациите) остава изненадващата стабилност на американската икономика, съчетана с последните рестриктивни сигнали от Фед“, посочва Елмар Фьолкер, анализатор на банката LBBW.
Тази констатация се потвърждава от публикуването на данните за заетостта в САЩ, които не показват признаци на забавяне, което допълнително попари надеждите на пазарите за възможно бъдещо понижаване на лихвите. „Това означава, че Фед ще продължи да бъде рестриктивен“, потвърждава Флориан Ален от Mandarine Gestion.
Връщане към нормалността
Но извън американския случай, Кристофър Дембик припомня, че има трето обяснение за възходящата тенденция в лихвите по облигациите: „Връщаме се към по-нормален режим на облигации, който преобладаваше преди 2008 г. с рискови премии, които са положителни“, обяснява той. Обратно, между 2008 г. и края на 2022 г. те бяха отрицателни поради дефлационния пазар, но „този период беше историческа аномалия. Следователно ние се връщаме към форма на нормалност“, добавя той.
*Превод Георги Саулов
