Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп продължава похода си към Белия дом. Мимоходом той вече очерта някои елементи от своята програма, която запазва протекционисткия си характер, отбелязва capital.fr*.
Убедителната победа на бившия американски президент Доналд Тръмп на първичните избори в Ню Хемпшир с 53% от гласовете затвърждава преднината, която му дават социологическите агенции за предстоящите през ноември 2024 г. президентски избори и постепенно го доближава до Овалния кабинет в Белия дом. А кандидатът вече започна да разкрива някои елементи от предизборната си програма, която малко или много наподобява тази от първата му кандидатура през 2016 г.
По телевизионния канал Fox News в края на август 2023 г. той предложи да се въведе всеобщо минимално мито върху всички стоки, внасяни на американска земя. „Мисля, че когато компаниите идват и разтоварват продуктите си в Съединените щати, те трябва автоматично да плащат мито, да речем в размер на 10%“, каза Доналд Тръмп. Тази мярка би довела до „увеличаване на цената на европейския внос“, обяснява Ан-Софи Алсиф, главен икономист на одиторската, консултантска и счетоводна фирма BDO Франция. Тогава продуктите, произведени в Европейския съюз ще станат „по-малко конкурентни в сравнение с американските“. Точно това се нарича протекционизъм.
Тази митническа политика не е непозната на кандидата за президент. По време на първия си мандат той увеличи митническите тарифи с до 25% за определени сектори като например автомобилния. Тази мярка обаче не работеше в полза на американските потребители. Тогава беше отчетен „спад на покупателната способност на електората на Доналд Тръмп с 10 до 15%“, уточнява икономистката.
Увеличаване на митническите тарифи с 10%
За Европейския съюз увеличението на митническите тарифи може да има „силно въздействие“, особено по начина обявен от Доналд Тръмп, тъй като ще се прилага не само по отношение на определени сектори, а към всичките. „САЩ са най-големият икономически партньор на ЕС. Така нашият износ ще стане по-малко привлекателен. По настоящем търговският баланс на страните от еврозоната със САЩ е положителен, благодарение най-вече на скандинавските страни и Германия, най-големият износител в Европа, която обаче изпадна в рецесия през 2023 г.“, казва Ан-Софи Алсиф. Предлаганата от Доналд Тръмп мярка ще се отрази на икономическата активност и на растежа на ЕС.
Освен това, той може отново да засегне покупателната способност на американските потребители. „Няма гаранция, че ако Европейският съюз изнася по-малко, американците ще купуват по-малко от дадения продукт: те няма да разполагат с еквивалентна алтернатива, която да е произведена в САЩ и да е по-евтина“, уточнява Кристоф Блот, заместник-директор на отдела за анализи и прогнози на Френската обсерватория за икономическа конюнктура (OFCE).
Трябва да се предвидят ответни мерки
Изправени пред нарастването на протекционизма, другите държави могат да решат да приложат ответни мерки срещу Съединените щати. Последното може да „се отрази зле на европейските компании“, предполага икономистът. От своя страна Търговската камара на САЩ предупреди, че ответните мерки на другите държави срещу Съединените щати ще причинят „болка в парламентарните избирателни райони“.
Бившият президент на Съединените щати заяви, че тези потенциални нови митнически приходи могат да бъдат използвани за „погасяване на публичния дълг“. Те биха могли също така да направят възможно решението за намаляването на данъците, взето през 2017 г., да стане постоянно. То трябва да се осъществи изцяло през 2025 г. Това евентуално намаляване на данъците за американските граждани и за фирмите, разположени в страната, „не би трябвало да има твърде голямо въздействие върху“ ЕС, но повече за американците и техния дефицитен баланс“, казва Ан-Софи Алсиф.
От друга страна Доналд Тръмп все още не е заявил намеренията си по отношение на енергетиката, но твърде скоро той може да се изкаже по темата. „След войната с Русия Съединените щати продават много газ на Европа“, обяснява икономистката. Ако Тръмп стане президент и засили протекционизма, нещо което би довело до „по-голямо напрежение“, „други държави могат да кажат ще купуваме от вас по-малко от тази или онази енергия“. Тогава тази ответна мярка може да събуди отново европейската енергийна криза.
Нарастване на несигурността
Като цяло „този начин на правене на политика предизвиква множество несигурности“, казва Кристоф Блот. В икономиката обаче „несигурността създава нараствания или спадове, които са по-големи, отколкото реалната ситуация го предполага“. Тази несигурност може да „забави инвестициите или желанието за завладяване на други пазари от страна на на европейските компании“. И това ще се прояви в още по-голяма степен, ако Доналд Тръмп се придържа към изказванията си и се откаже от военната помощ за Украйна, за да „възстанови мира“, както той заяви пред Fox News.
За да сме сигурни, че Доналд Тръмп постепенно се доближава до ивеститурата и до финален мач срещу отиващия си президент Джо Байдън, трябва да се направят още няколко стъпки, които да го изведат до Белия дом. На 5 март е „супер вторникът“, когато ще гласуват една трета от американските щати, включително Калифорния и Тексас. Ако Доналд Тръмп в крайна сметка спечели президентските избори, мерките, които той предлага, все пак ще трябва да получат одобрение от Конгреса на САЩ.
*Превод Георги Саулов
