„Годините 2024-2025 ще бъдат тези, които ще покажат дали Европа ще бъде суверенна или не“, заяви президентът на Франция Еманюел Макрон по време на срещата на върха в Давос. Тогава той предложи два инструмента за изграждане на този суверенитет. От една страна, задълбочаване на обединението на капиталовите пазари в Европа, така че частните спестявания да могат да финансират проекти за индустриално обновяване в целия континент. От друга страна, „може би трябва да се осмелим отново да използваме еврооблигации“, т.е. този път да се финансират нови проекти с публични средства, заети на европейско ниво.
Обединението на капиталовите пазари е като европейски морски дракон, който често наподобява мечтата за скрито съкровище на една ръка разстояние, но което остава недостъпно поради недостатъчната либерализация на европейските финанси, коментира Кристиян Шаваньо в тект за alternatives-economiques.fr*.
Вярно е, че според последните данни на Европейската централна банка „за дванадесетте месеца, завършващи през ноември 2023 г., текущата сметка регистрира излишък от 231 милиарда евро“, или 1,6 % от БВП на еврозоната, което не би било за пренебрегване, ако тези спестявания останат изцяло в Европа. И тогава международните финансови инвеститори могат да бъдат изкушени да участват по-активно на континента, ако циркулацията на капиталите там стане още по-лесна.
Но можем ли да бъдем сигурни в това? Финансовата либерализация вече позволява на международните кредитори да инвестират почти навсякъде, където пожелаят. Необходимостта от диверсификация на инвестициите, националните навици и слабите перспективи на Европа, която е изпреварена от Съединените щати и Китай в технологично отношение, не дават голямо предимство на континента в световната конкуренция за спестяванията и не е сигурно, че обединенето на капиталовите пазари ще промени коренно ситуацията.
Можем да се обзаложим, че в тази надпревара френският президент, който провежда политика в полза на богатите и бизнеса, смята, че Франция вероятно ще бъде способна да привлече повече европейски и световни спестявания отколкото други страни. С това се опитва да ни придвижи към един модел на финансиране на икономиката, в който банките ще играят по-малка пряка роля за сметка на финансовите пазари.
Зависимост от международните кредитори
Ако трябва да уточним тази хипотеза, става ясно, че Елисейският дворец приема факта, че европейският икономически суверенитет трябва да премине през повече дългове и следователно през по-голяма зависимост от международните кредитори.
Тази позиция се потвърждава още повече от това, че президентът предлага част от този дълг да бъде направен на европейско ниво, за да се позволи на всяка държава да не утежнява твърде много публичния си дълг.
Разбира се, в сложната система, която представляват новите европейски бюджетни правила, разходите, финансирани с европейски средства, не влизат в изчисляването на публичните разходи. Новата бюджетна рамка е достатъчно сложна, така че страните, които имат желание или нужда, ще трябва да се ангажират с наложената от Европа политика на драстични икономии. Това дали ще искат да използват правилата, за да намалят разходите си е друг въпрос.
Декларациите на президента на републиката пораждат един фундаментален дебат: как да се финансират огромните инвестиции, от които Европа се нуждае, за да не се увеличи още повече изоставането от Съединените щати и Китай в индустриално отношение. Неговият отговор е като се увеличи задлъжнялостта към международните кредитори и като се прехвърли част от допълнителния дълг към Съюза.
Начинът, по който шведската компания за електрически батерии Northvolt финансира голямото разширяване на производствения си капацитет, показва, че въпросът не е толкова прост: след като получи пари от рисков капитал през 2023 г., компанията събра 5 милиарда от пул от 23 международни банки, към които се присъедини Европейската инвестиционна банка с публично финансиране от почти 1 милиард.
Така че в действителност това е смесица от публични и частни пари, от банки и пазари. Но общата посока, предложена от президента, е налице: зелената индустриализация трябва да бъде финансирана чрез дълг.
*Превод Георги Саулов
