В Маркул, на площадка, собственост на Комисариата по атомна енергия, през 2030 г. може да се появи на бял свят първият малък френски модулен реактор, разработен от държавната енергийна компания EDF. Какво представлява този нетипичен проект, разказва репортаж на capital.fr.
Възраждането на френската ядрена енергетика няма да се осъществи само с изграждането на големи електроцентрали. През февруари 2022 г., по време на речта си в Белфор, Еманюел Макрон призова за разработването на нови малки модулни реактори, наречени SMR (Small Modular Reactors).
Множество проекти, повечето от тях на частни стартиращи фирми, са в процес на разработка. Голяма част от тях се надяваха, че ще им бъде отредена за работа площадката на Комисариата по атомна енергия в Маркул, на около тридесет километра южно от електроцентралата Трикастен. Но се твърди, че Френската държавна енергийна компания EDF няма намерение да оправдае надеждите им. Следващият съвет по проблемите на ядрената енергетика, който трябва да се проведе в края на февруари, вероятно ще предостави обекта на публичната компания, наречен Nuward, която да го използва за нуждите но своя SMR проект. Предвижда се работата да започне през 2030 г., а пускането в експлоатация да стане 40 месеца по-късно.
Мощност равна на един хидроязовир
Вече знаем как ще изглежда Nuward. Това няма да е голяма гъба, разположена до голям реактор като в конвенционалните ядрени електроцентрали, от която излизат водните пари. Чертежите на проектантите на EDF показват прости малки бели сгради с частично заровена в земята ядрена сърцевина. Десет пъти по-малко мощен от сегашния EPR, но приблизително еквивалентен на един язовир, този SMR трябва да достигне обща мощност от 340 мегавата, разпределени в два реактора от 170 MW.
От гледна точка на технологията, няма нищо революционно. Става дума да се използва същата тази технология, която понастоящем задвижва реакторите от типа EPR, с които е съоръжен сегашният ни ядрен парк. Да припомним, големите водни реактори под налягане използват топлината, отделяна при деленето на урановите атоми, за да се подгрее водата. След това тя се трансформира в пара, която активира турбина, свързана с алтернатор, за да произвежда електричество. Това предложение е по-малко иновативно от тези на частните стартиращи фирми, които разчитат на технологии от четвърто поколение, като например реактори с много висока температура на Jimmy Energy или на бързи неутрони от Naarea, например. Но това ще позволи изграждането на реакторите на Nuward да стане по-бързо и първата копка да бъде направена през 2030 г.
С този проект EDF ще завладее Европа
Изграждането на инсталацията в южната част на Франция трябва да се превърне във витрината за EDF, която да я представя като еталон за Европа в тази област, а защо не и да изнася това решение в целия свят. Какви са предимствата? Основното е, че се произвежда електроенергия без използването на въглеводороди. „Първоначално имахме за цел да заменим електроцентралите на въглища след изитичането на жизнения им цикъл. Но се появиха нови нужди на места, където не можем да инсталираме реактор тип EPR с голяма мощност, защото или електрическата мрежа е твърде слаба или реката, която минава наблизо е с малък дебит“, обяснява Рено Красу, изпълнителен директор на Nuward. „След началото на войната в Украйна се засилва търсенето от страна на индустрията, която не иска повече да зависи от външни доставки на газ. Затова SMR предизвикват техния интерес, докато големите електроцентрали са твърде далеч от техните нужди“, добавя той.
Също така не е изключено Nuward да се използва за производство на водород или за осигуряване на топлина за промишлените процеси. Възможно е дори да захранва инсталации за обезсоляване на морска вода. Първите целеви клиенти ще бъдат големите енергопроизводители, независимо дали използват или не ядрена енергия, Nuward ще изгражда SMR приоритетно за своята компания майка EDF и за подобните на нея компании в чужбина. Стартирал през 2019 г., проектът доведе до създаването на дъщерно дружество през 2022 г. Nuward вече е получила 500 милиона евро, необходими ѝ за разработката на проекта, като се очаква общите разходи да бъдат между 1 и 2 милиарда.
