В резултат на климатичните промени се очаква водните ресурси в България да намалеят. Това може да обостри риска от воден дефицит в уязвимите райони, а в години с особено неблагоприятни условия – и на други места. Това коментира, цитиран от БТА, доц. Емил Гачев по време на събитие на тема „Мит ли е, че България е богата на водни ресурси.
По думите на доц. Гачев една трета от населението на света изпитва недостиг на вода, водният ресурс остава дефицитен и този проблем ще се задълбочава поради нарастващото население. Той уточнява, че водният ресурс намалява поради лошото стопанисване на водите и замърсяването. Д-р Валентин Симеонов от своя страна изтъква, че промяната в циркулацията на океана и по-специално забавянето или спирането на Гълфстрийм ще доведе до сериозно намаляване на валежите в България.
Двамата учени подчертават, че България е богата на водни ресурси, но това е в известна степен заблуждаващо.
Според данни за периода 1990-2018 г. пресноводният ресурс на страната ни е около 100 млрд. куб. м годишно. „Това е малко измамно, защото три четвърти са транзитните води на река Дунав. Вътрешният отток на територията на страната е около 25 процента от цялото количество„, уточнява доц. Гачев, допълвайки, че се наблюдава неравномерност на оттока – той варира от 10 до 30 млрд. куб. м годишно в зависимост от валежите.
Площта на вътрешните водни басейни в страната ни е около 200 000 ха. По думите на д-р Симеонов речният отток в България е намалял поне с 34 процента в последните 30 години. Италия и Испания са още по-зле. Доц. Гачев обяснява, че България е в положение на валежна сянка – това определя сравнително малкото валежи у нас спрямо други страни от Европа и дори Балканите. Едни от най-сухите райони в страната са в североизточната ѝ част.
Освен това, Гачев обръща внимание, че България може да се приеме за износител на водни ресурси, тъй като повечето ни вътрешни реки са малки, а единствените ни по-големи реки, които са в южната част на страната, напускат нейната територия и отиват в Гърция и Турция.
Едно от нещата, определящи наличието на вода са резервоарите, но важно е да се подчертае значението на горите – ако нямаме гори, няма вода. „Това, което трябва да направим в България, е да опазим горите. Трябва да направим разлика между различните видове гори – естествените гори са ценни, изкуствените не са устойчиви и водят до засушаване„, отбелязва д-р Симеонов.
Основното количество води в миналото у нас са били използвани в промишлеността и поливното земеделие, но след кризата в тези два сектора, ползването на водния ресурс е намаляло от над 14 до 5-6 млрд. куб. м. Към днешната дата най-голяма част от водопотреблението у нас отива за промишлеността, доста по-малки части за селско и горско стопанство и за питейно-битови нужди.
Според изнесените данни около 100 л на ден е водопотреблението на човек в домакинствата у нас. На средногодишна база силен воден стрес нямаме никъде на територията на нашата страна. Въпреки това воден недостиг може да се наблюдава в определени райони с недостатъчни ресурси.
Доц. Гачев отбелязва, че определянето на загубите на вода обикновено е трудно, но 55-60 процента от водата у нас се губи в процеса на доставка до потребителите, като по някои оценки достига и до 70 процента. В Германия тези загуби са оценени на 3 до 5 процента. Сред решенията на проблема могат да бъдат подмяна на остаряла и амортизирана инфраструктура, добър мениджмънт на течовете, разумен контрол на подаваното налягане.
Тъй като над 85 процента от водата отиват за промишлени нужди, там е необходимо въвеждане на производства със затворени цикли на водоползването, повторно използване на отпадната вода.
Както стана известно от презентацията, една трета от водоползването в Европа се пада на селското стопанство. Затова там е необходимо въвеждане на по-сухоустойчиви култури, насочване на земеделските субсидии към производства с по-малък разход на вода, образование на земеделските производители за икономични практики на водопотребление, изграждане на мрежи с повишена ефективност на водопренос и разпределение (в Гърция тези мрежи са довели до 95 процента по-висока ефективност при използването на вода), да се ползва дъждовната вода.
