Скачайки до исторически връх от близо 2195 долара за унция на борсата в Ню Йорк през миналата седмица, жълтият метал играе повече от всякога ролята си на сигурно финансово убежище в тези времена на икономическа и геополитическа несигурност. Инвеститорите, които очакват спад на основните лихвени проценти, купуват, засилвайки тенденцията, породена от големите покупки, които правят централните банки в развиващите се страни и бижутерийните фирми, особено в Китай, където златото се превръща в средство за защита на спестяванията, коментира Робер Жюл за latribune.fr.
Докъде маже да стигне цената на златото? През последните дни тя чупи рекорд след рекорд. В петък на Comex, фючърсния пазар в Ню Йорк, тя достигна до 2194,90 долара за унция (31,1 грама), ниво, което златото никога не е достигало от началото на листването му. Денят приключи на 2177,80 долара. За месец то поскъпна с над 7%, а за година – с близо 19%. От последната си ниска точка, на 5 октомври, цената му се е покачила с над 30%.
Освен традиционната си роля за защита срещу инфлацията или падането на долара, жълтият метал се радва през последните седмици на покупки от инвеститорите, които, поради спада на икономическия растеж в Съединените щати, очакват спад на лихвените проценти, което е синоним на спад в доходността на облигациите. Доходността по 10-годишните американски облигации беше над 4% в петък, след като се беше покачила до 5% през октомври.
Макар че самото му притежаване не осигурява доходност, за разлика от акциите или облигациите, които носят дивидент или купон, „през последните 20 години цената му се покачва средно с 9% годишно“, припомня Лоран Шварц, президент на Comptoir National de l’Or.
Средство за защита на спестяванията на китайските домакинства
Бижутерийният сектор, на който се падат половината от покупките, от които пък две трети са концентрирани в Индия и Китай, също помогна за това равнище на цените. „През януари китайските спестители са увеличили покупките си с 24% на годишна база“, отбелязва Лоран Шварц. През 2023 г. те дори изпревариха индийците. В Китай кризата с недвижимите имоти и сривът на фондовия пазар (индексът на Шанхайската фондова борса падна с почти 40% за две години) кара домакинствата да се обърнат към златото за защита на своите спестявания.
Централните банки също проявиха голям интерес към жълтия метал. През януари те добавиха 39 тона злато към резервите си, подчертава Кришан Гопаул, анализатор в World Gold Council, срещу 17 тона през декември 2023 г. Китай, Турция и Полша са сред най-големите купувачи. Това е 8-ми пореден месец на нетни покупки от страна на паричните институции. През 2023 г. те са придобили нетни 1037 тона, с 45 тона по-малко от историческия рекорд през 2022 г., от общо 4900 тона, продадени през 2023 г. Искаме да припомним, че към момента общите резерви, които съхраняват централните банки възлизат общо на около 36 699 тона, което е над 17% от цялото злато, добито в човешката история (212 582 тона).
Дедоларизация в полза на златото
Тази тенденция се засили със санкциите, наложени на Русия от страните от Г-7 и техните съюзници след военната инвазия в Украйна. „Както и Русия, Китай се стреми да дедоларизира икономиката си. Жълтият метал е инструмент за стратегическа и финансова независимост от долара“, обяснява Лоран Шварц.
Стремежът за диверсифициране на резервите, най-вече чрез намаляване на тези в долари, се проявява чрез златото. Например Китай, най-големият производител и купувач на злато в света, закупи 225 т през 2023 г., което е с 11% повече от 2022 г Така неговите запаси досигнаха 2235 тона в края на 2023 г. В същото време между януари 2022 г. и 2023 г. той намали резервите си в американски съкровищни бонове със 17%, до 859,4 милиарда долара, по данни на Министерството на финансите на САЩ.
Китайският златен резерв обаче представлява само 4,33% от общите резерви на централните банки, делът на Руската централна банка е 26%, а този на САЩ – почти 70%. Вашингтон държи най-големите резерви – 8 133 т, които се съхраняват в трезорите във военната база Форт Нокс, Кентъки.
Извънборсовият пазар остава твърде непрозрачен
Остава една значителна част от покупките на злато, които е трудно да бъдат проследени. В годишния си доклад WGC поставя в една група под името извънборсови (over-the-counter), директните транзакции между две страни, които не преминават през регулирания пазар. Този пазар включва широк кръг от участници, от централни банки, търговски банки и финансови институции до рафинерии, производители на бижута и частни инвеститори. Те са се увеличили през 2023 г. в сравнение с 2022 г. със… 753% – от 52,8 тона на 450,4 тона. „Този източник на търсене на злато, макар и непрозрачен, напомни отново за себе си през четвъртото тримесечие на 2023, когато цената на златото се покачи въпреки продължаващите изходящи потоци от борсово търгуваните фондове“, отбелязва WGC.
„Една част от тези сделки осъществяват централните банки помежду си, но други извънборсови транзакции не намират място в официалната статистика. Трудно е те да бъдат проследени. Не всичко е прозрачно. Ето защо страни като Иран, Русия и др. използват златото като платежно средство“, обяснява Лоран Шварц.
Така, според разкритията на документи, хакнати от Prana Network в началото на февруари, Москва е сключила договор за 2 милиарда долара за закупуване на 136 ирански дрона Shahed, плащането на които е извършено в злато.
