Преди почти година Credit Suisse, глобална системна банка с активи от 540 милиарда долара и вторият по големина швейцарски кредитор, основана през 1856 г., се провали и беше продадена на UBS. В Съединените щати Silicon Valley Bank, Signature Bank и First Republic Bank се провалиха приблизително по едно и също време на фона на повишаването на лихвените проценти от Федералния резерв за ограничаване на инфлацията. С комбинирани активи от 440 милиарда долара, това бяха второто, третото и четвъртото най-голямо оздравяване на банки от създаването на Федералната корпорация за гарантиране на депозитите по време на Голямата депресия.
Тези банкови сътресения представляваха най-значимия тест след глобалната финансова криза за прекратяване на дейност на банка от типа „твърде голяма, за да фалира“, като същевременно се запази финансовата стабилност и се защитят данъкоплатците.
И така, каква е присъдата? Накратко, въпреки че е постигнат значителен напредък, е необходима допълнителна работа.
От една страна, както отбелязахме наскоро, действията на властите през миналата година успешно избегнаха по-дълбоки финансови сътресения, а показателите за финансова стабилност за повечето институции сигнализират за продължаваща устойчивост. Освен това, за разлика от много от фалитите по време на световната финансова криза, този път значителни загуби бяха споделени с акционерите и някои кредитори на фалиралите банки.
Въпреки това данъкоплатците отново бяха на куката, тъй като обширната публична подкрепа беше използвана за защити не само застрахованите вложители на фалирали банки. На фона на масово бягство от кредитори, придобиването на Credit Suisse беше подкрепено с държавна гаранция и ликвидност, почти равна на една четвърт от швейцарското икономическо производство. Въпреки че в крайна сметка публичната подкрепа беше възстановена, тя доведе до много значителен условен фискален риск и създаде по-голяма, по-системна банка. Използването на постоянни правомощия за преструктуриране за прехвърляне на собствеността върху Credit Suisse, след спасяване на акционерите и кредиторите, вместо да се разчита на извънредно законодателство за извършване на сливане, би довело до пълно заличаване на акционерите на Credit Suisse и потенциално по-малка публична подкрепа. Очакваме да научим повече през следващите дни, когато бъде издаден швейцарски доклад относно режима „твърде голям, за да се провали“.
В Съединените щати, в допълнение към облекчаването на изискванията за обезпечение за подкрепа на ликвидността, властите се позоваха на системни опасения, за да използват изключение, позволяващо защита на всички депозити в две от фалиралите банки. Това значително увеличи разходите за застрахователя на депозитите, които ще трябва да бъдат възстановени от индустрията с течение на времето. Дори много големи и сложни вложители бяха защитени – не само застрахованите.
Какво сме научили
Засиленото наблюдение и ранната намеса са критични. Вложителите в Credit Suisse загубиха доверие след продължителни провали в управлението и управлението на риска. В САЩ фалиралите банки преследваха рискови бизнес стратегии с неадекватно управление на риска. Надзорниците и в двата случая трябваше да действат по-бързо и да бъдат по-настоятелни и убедителни. Нашият неотдавнашен преглед на надзорните подходи установи, че способността и волята за действие остават критични – и могат да страдат от неясни мандати или неадекватни законови правомощия, ресурси и независимост, както и от мощни лобита във финансовия сектор. Политиците трябва да упълномощават по-добре банковите надзорници да действат навреме и с авторитет, ако е необходимо.
Дори по-малките банки могат да бъдат системни. Надзорните и преструктуриращите органи следва да осигурят достатъчно планиране за възстановяване и преструктуриране на сектора. Това трябва да включва банки, които може да не са системни при всички обстоятелства, но биха могли да бъдат при някои. Това беше ключова препоръка от последната ни програма за оценка на финансовия сектор за САЩ.
Режимите за преструктуриране и планирането се нуждаят от достатъчна гъвкавост. Политиците трябва да гарантират, че правилата и плановете за преструктуриране са достатъчно гъвкави, за да балансират рисковете за финансовата стабилност и интересите на данъкоплатците. Държавната подкрепа все още може да е необходима при някои обстоятелства – например, за да се избегне системна финансова криза. Персоналът на МВФ препоръча например еквивалента на изключение за системен риск за еврозоната. Въпреки че властите трябва да продължат да следват план А, те се нуждаят от гъвкавостта да се отклоняват и да комбинират различни инструменти за преобразуване, както се налага от конкретните обстоятелства в момента на неуспеха.
Ликвидността при разрешаването е от решаващо значение. Банките обикновено фалират, защото кредиторите губят доверие, дори преди балансът да отрази потенциалните загуби. Възстановяването на капиталовите буфери при преструктуриране може да не е достатъчно само по себе си за възстановяване на доверието. Властите трябва да постигнат по-нататъшен напредък по отношение на това колко бързо банките, които се насочват към преструктуриране, биха могли да получат ликвидна подкрепа – включително предварително предоставяне на обезпечение и готовност за тестване – като същевременно защитават балансите на централната банка.
Властите в много страни трябва да засилят режимите за застраховане на депозитите – както препоръчахме на Швейцария. Новите технологии като денонощни плащания, мобилно банкиране и социални медии ускориха пускането на депозити. Миналогодишните неуспехи последваха бързото теглене на депозити и застрахователите на депозити и другите органи трябва да са готови и способни да действат по-бързо, отколкото мнозина могат в момента. Американските банки, които се провалиха, бяха извънредни – с баланси, които бяха нараснали много бързо, финансирани от висока степен на незастраховани депозити. Когато се обмисля по-широко покритие, то трябва да бъде адекватно финансирано. Особено в страни със застраховка на депозитите, която не е подкрепена от суверен с дълбоки джобове, политиците трябва да внимават да не разширят прекалено покритието на застраховката на депозитите. Ако не бъдат подкрепени от съразмерно увеличение на финансирането за гарантиране на депозитите, вложителите могат бързо да загубят доверие.
Изводът е, че е постигнат напредък, но има още какво да се направи, за да се сложи край на тези „твърде големи, за да се провалят“. Миналогодишните банкови фалити предоставиха ценна проверка на напредъка, който политиците постигат по програмата за реформи, и да насочат курса за покриване на оставащата част.
Анализът е от блога на Международния валутен фонд…
