Изместванията от пандемията, геоикономическата фрагментация и войната на Русия в Украйна промениха динамиката на световната търговия. Въпреки че това създаде предизвикателства, пренасочването на търговията създаде и нови възможности, особено за Кавказ и Централна Азия, отбелязва анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд…
От началото на войната икономиките в региона показват постоянна устойчивост и търговската активност в много страни нарасна, подхранвана отчасти от алтернативни търговски пътища. През 2022 г. делът на търговията на Армения, Грузия и Киргизката република, с изключение на петрола и газа, с основни партньори като Китай, Европейския съюз, Русия и Съединените щати се е увеличил с цели 60 процента. Следователно, въпреки известно забавяне, растежът на брутния вътрешен продукт в Кавказ и Централна Азия се очаква да остане стабилен при 3,9 процента през 2024 г., преди да се покачи до 4,8 процента през 2025 г.
Обемът на търговията между Китай и Европа през Централна Азия се е увеличил повече от четири пъти. Въпреки че този маршрут, известен като Средния коридор (на илюстрацията), представлява малка част от общата търговия между Китай и Европа, той има значителни обещания за икономическото развитие в Кавказ и Централна Азия и интегрирането му в глобалните вериги на доставки.
Променящите се модели на търговия също откриха възможности на други места. Например страни от Близкия изток и Северна Африка, като Алжир, Кувейт, Оман и Катар, приблизително удвоиха износа си на енергия за Европейския съюз през 2022-23 г., за да отговорят на нарастващото търсене на неруски петрол и газ.
Съвсем наскоро атаките в Червено море, произтичащи от конфликта в Газа и Израел, не само прекъснаха морската търговия и засегнаха съседните икономики, но също така увеличиха нивото на несигурност. Транзитът през Суецкия канал е намалял с повече от 60 процента от началото на конфликта в Газа и Израел, тъй като корабите се пренасочват около нос Добра надежда. Обемите на товари също са се свили рязко в пристанищата на Червено море като Ал Акаба в Йордания и Джеда в Саудитска Арабия. Въпреки това, част от търговията е пренасочена в региона, включително към Дамам, Саудитска Арабия, в Персийския залив.
Постоянните смущения в Червено море могат да имат значителни икономически последици за най-изложените икономики. Илюстративен сценарий в последна Регионална икономическа перспектива, изготвена от МВФ, показва, че страните от Червено море (Египет, Йордания, Саудитска Арабия, Судан, Йемен) могат да загубят около 10 процента от износа си и близо 1 процент от БВП средно, ако смущенията продължат до края края на тази година.
В сегашния несигурен пейзаж на международната търговия стратегическото предвиждане и проактивните политически реформи ще бъдат ключовите фактори, позволяващи на страните да постигнат печалба от търговия и доходи. Справянето с предизвикателствата, породени от тези сътресения, и оползотворяването на предстоящите възможности ще изисква от държавите да се справят с дългогодишните търговски бариери, произтичащи от завишени нетарифни ограничения, неадекватност на инфраструктурата и регулаторна неефективност.
Целенасочените политически реформи могат да помогнат за това, въпреки че подготовката е от решаващо значение. Намаляването на нетарифните търговски бариери, увеличаването на инвестициите в инфраструктура и подобряването на регулаторното качество може да помогне за увеличаване на търговията с до 17 процента средно в средносрочен план, показват нашите изследвания, докато икономическата продукция може да бъде с 3 процента по-висока. Това също би повишило устойчивостта срещу бъдещи търговски шокове.
Предишните реформи показват, че са възможни ефективни действия. Узбекистан повиши привлекателността си за чуждестранните инвеститори и задълбочи интеграцията си в глобалната икономика, премахвайки валутния контрол и подобрявайки бизнес средата. Саудитска Арабия разви своята непетролна икономика и привлече международен бизнес чрез своя план за реформа „Визия 2030“, който включва облекчаване на регулаторните ограничения върху търговията и инвестициите. Инвестицията на Азербайджан в железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс, ключов сегмент от Средния коридор, подчертава потенциала на инфраструктурните инвестиции, увеличавайки товарния капацитет между Азия и Европа. Тези инициативи подчертават трансформиращата сила на целенасочените политически реформи за адаптиране към и процъфтяване в рамките на глобалния търговски пейзаж.
Страните в Близкия изток и Северна Африка могат да смекчат продължаващите прекъсвания на корабоплаването, като подобрят управлението на веригата си за доставки, осигурят нови доставчици в най-засегнатите сектори, търсят алтернативни маршрути за корабоплаване и оценят нуждите от капацитет за въздушен транспорт. В средносрочен план държавите могат да повишат устойчивостта си на смущения в търговията чрез укрепване и разширяване на регионалните връзки и свързаност. На свой ред, инвестирането в транспортна инфраструктура, включително чрез разработване на иновативни маршрути море-суха, би било важно.
Изграждането на по-диверсифициран търговски профил – обхващащ партньори, продукти и маршрути – значително би подсилило способността на региона да устои на прекъсвания. Променящите се модели на търговия представляват уникална възможност за държавите да предефинират своето място в глобалната икономическа рамка.
