fbpx

Какво се случва след края на договора за транзит на руски газ през Украйна?

Украйна няма да удължи петгодишното споразумение с руския Газпром за транзита на руски газ за Европа, когато то изтече в края на годината, което кара страните вносители да търсят алтернативи.

Ройтерс обобщава какво може да се случи след изтичане на транзитния договор.

След началото на войната в Украйна Норвегия изпревари Русия и стана най-големият доставчик на тръбопроводен газ за Европа, а ЕС увеличи вноса на втечнен природен газ (LNG) от САЩ и други страни.

Маршрутът за транзитен газ през Украйна, договорен от Москва и Киев през 2019 г., позволява на Русия да изнася газ за Европа към Украйна. Обемът на транзита обаче е намалял с 28,5% през 2023 г. според украинския газопроводен оператор.

Съществуват две входни точки: Сохрановка и Суджа, но Украйна обяви форсмажорни обстоятелства и спря потоците през Сохрановка през 2022 г. Системата свързва Полша, Словакия, Унгария, Румъния и Молдова.

Повечето държави от ЕС намалиха зависимостта си от руски газ поради инвазията в Украйна. Предишните основни получатели на газ през Украйна бяха Австрия, Словакия, Италия, Унгария, Хърватия, Словения и Молдова. Австрия все още получава по-голямата част от своя газ през Украйна, докато други диверсифицираха източниците си и предприеха стъпки за намаляване на търсенето.

Молдова, една от най-бедните страни в Европа, миналата година достави целия си газ от европейските пазари, оставяйки наличен газ от Газпром за отцепилия се източен регион, Приднестровието.

Вносът на Хърватия вече е минимален, а този на Словения е спаднал почти до нула, след като договорът на нейния основен доставчик на газ Geoplin с Газпром приключи миналата година, се казва в проучване на Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет, цитиран от Ройтерс.

Съществуват алтернативни източници на доставки, показва анализът на еврокомисаря по енергетиката Кадри Симсон.

Австрия може да внася от Италия и Германия и нейните енергийни компании заявиха, че са предприели предпазни мерки, ако доставките на руски газ спрат.

Унгария разчита на газопровода „Турски поток“, а Словения получава газ от Алжир и други източници.

Словашкият доставчик на газ SPP заяви, че консорциум от европейски купувачи на газ може да поеме газа на руско-украинската граница, когато договорът за транзит изтече.

Друг вариант е Газпром да достави част от газа по друг маршрут, например през Турски поток, България, Сърбия или Унгария. Капацитетът по тези маршрути обаче е ограничен, изтъква SPP пред агенцията.

Италия получава по-голямата част от своя газ по маршрут, който улеснява вноса на азербайджански газ и от Алжир.

Какво се случва с газопреносната мрежа на Украйна? Киев не е внасял газ директно от Русия от 2015 г. насам, но използва транзитната система за снабдяване на домове и предприятия. Системата поддържа нивата на налягане както за европейските, така и за местните доставки.

Украйна има опит в управлението по спиране на транзита – като тези през 2006 и 2009 г. – и е тествала системата, за да се увери, че може да функционира, ако доставките от Русия спрат.

Украински енергийни служители и източници от индустрията многократно са казвали, че няма заплаха за Украйна при спиране на транзита, заявявайки, че украинските компресори могат да изпомпват газ от хранилищата от запад на изток.

Русия може да загуби около 4,5 милиарда долара годишно, ако износът спре, въз основа на очаквана средна цена на газа за Европа от 320 долара за 1000 кубически метра през 2025 г. Ежедневният й износ през Украйна за Европа в момента възлиза на над 40 милиона кубични метра, според данни на Газпром.

Какво може да направи Газпром с газа? Ако Украйна не удължи сделката, Русия планира да използва алтернативни маршрути и да увеличи износа на LNG. Газпром има за цел да увеличи продажбите на газ и за Китай.

Газпром започна газови доставки към Китай през тръбопровода Силата на Сибир в края на 2019 г., като се стреми да изнася 38 милиарда кубични метра (bcm) от следващата година и в крайна сметка до 100 милиарда кубични метра годишно, включително 50 милиарда кубични метра през обсъждания в момента Силата на Сибир 2, където обаче преговорите по цената и други въпроси са в застой.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"