Корупцията като стратегическа заплаха, която ерозира политическите усилия и подкрепя вземането на решения в полза на чуждестранни интереси. Около това се обединяват дебатите по време на кръгла маса, проведена от Центъра за изследване на демокрацията и посветена на разработването на политики и практически решения за укрепване на демократичната устойчивост, върховенството на закона и икономическата сигурност в Европа, като отговор на авторитарните влияния в региона.
Сред констатациите е това, че ключов стратегически императив за Европейския съюз е отделянето на неговата икономика от руското влияние, особено в енергийния сектор. Икономиките от Югоизточна Европа трябва да приоритизират прекъсването на енергийните зависимости и разбиването на руските олигархични мрежи.
Прилагането на петролните санкции и завършването на процеса на деинвестиране на контролирани от Русия активи в ЕС, както и постепенното прекратяване на доставките на газ чрез „Турски поток“, са важни стъпки в тази посока, посочват от ЦИД.
Необходимо е и по-добро разбиране на най-актуалните подходи и инструменти, използвани от авторитарните държави за оказване на зловредно влияние, както и на факторите, улесняващи завладяването на институциите на национално равнище
Едно от най-големите заплахи пред които България е изправена идва от Кремъл, който използва многопластова стратегия за подкопаване на демократичните институции и разширяване на геополитическото си влияние на Балканите и в Европа. Тази стратегия включва стратегическа корупция, политизация на службите за сигурност и съдебната система, както и когнитивно въздействие, използвайки набор от уязвимости в страните от региона. Чрез използване на икономически зависимости, особено в енергийния сектор, и контрол върху медиите, тези усилия не само дестабилизират политическия пейзаж, но и подкопават общественото доверие в демократичните процеси и европейската интеграция, констатират експертите, участващи в дискусията.
Според Мартин Владимиров, директор на Програмата за енергетика и климат в Центъра за изследване на демокрацията, е необходимо укрепване на стратегическата автономия на ЕС. Той обръща внимание на липсата на политическа воля за отделяне от руското влияние и подчертава значението на запазването на инерцията в прилагането на санкции. Владимиров предлага създаването на нов орган на ЕС, който ефективно да преследва заобикалянето на санкциите, като подчерта необходимостта от по-добра координация между политиките на ЕС и САЩ.
