Инфлационните очаквания на фирмите са ключови за занимаващшите се с парична политика. Авторете на анализ в блока на Европейската централна банка (ЕЦБ) представят нови данни от проучване на тези очаквания, доказателства за това какво им влияе, как се променят, когато стане достъпна нова информация и дали имат значение за плановете и изборите, които фирмите правят…
Определяне на цени, договаряне на заплатите, вземане на решение колко да се инвестира или колко работници да се наемат – това са изборите, които компаниите правят и имат дълбоки последици. Когато предприемат тези решения, фирмите обикновено вземат предвид собствените си бизнес нужди, поведението на своите конкуренти, състоянието на икономиката и как смятат, че тя ще се развие. Ето защо за централните банки е важно как фирмите формират своите очаквания относно инфлацията и как тези очаквания влияят върху решенията им.
Инфлационните очаквания на фирмите от еврозоната не са много добре разбрани. Една от причините е, че те не се измерват по последователен начин в различните страни. Прегледът на стратегията на паричната политика на ЕЦБ за 2020/21 г. подчерта този пропуск в информацията и затова ЕЦБ наскоро разшири проучването си на фирмите в еврозоната с Проучване за достъпа до финансиране на предприятията (SAFE), за да включи редовни въпроси относно инфлационните очаквания на фирмите. Този нов източник на данни сега ни позволява да проучим няколко важни въпроса: Какво влияе върху инфлационните очаквания на фирмите? Реагират ли инфлационните очаквания на фирмите на новините за перспективите за инфлация? И имат ли значение тези очаквания за плановете и решенията на фирмите?[
Какво влияе върху инфлационните очаквания на фирмите?
Данните дават първи поглед върху инфлационните очаквания на фирмите от еврозоната към юни 2023 г., като се открояват три момента. Първо, фирмите са склонни да очакват инфлация за една година напред от средно 5,8 процента, което е малко по-високо от действителната инфлация (от 5,5 процента) към момента. Второ, те очакваха, че инфлацията ще намалее, като очакванията за инфлация за 3 години напред и 5 години напред са средно съответно 5,0 и 4,8 процента. Трето, фирмите имат много различни виждания за това къде очакват да бъде инфлацията в бъдеще, особено в по-далечното бъдеще се вижда от дисперсията в техните отговори. Въпреки че средно фирмите очакват инфлацията да се успокои с течение на времето и да се доближи до целта на ЕЦБ за инфлация от 2%, те имат по-различни виждания за това накъде върви инфлацията в дългосрочен план.
Откриваме също, че инфлационните очаквания на фирмите от еврозоната се различават от тези на домакинствата или професионалните прогнозисти. Фирмите средно очакват по-висока инфлация от професионалните прогнозисти, но в това те са в синхрон с домакинствата. В същото време очакванията на фирмите една година напред са по-широко разпръснати от тези на професионалните прогнозисти и по-малко от тези на домакинствата.
Новите данни на SAFE също предоставят представа за факторите, които влияят върху инфлационните очаквания на фирмите. Например, инфлационните очаквания на фирмите корелират силно с характеристиките на компаниите. По-конкретно, по-малките и по-млади фирми имат средно по-високи инфлационни очаквания от по-големите и по-старите фирми. Освен това инвестиционните планове на фирмите, ливъриджът и достъпът до кредит изглежда играят роля. Фирмите с по-високи коефициенти на дълг, например, са склонни да имат по-високи инфлационни очаквания. И накрая, има значение кой в рамките на анкетираните фирми отговаря: мъжете мениджъри са склонни да имат по-ниски инфлационни очаквания от жените, а главните финансови директори имат по-ниски очаквания в сравнение с респондентите, които имат други позиции във фирмата.
Реагират ли инфлационните очаквания на фирмите на новините за инфлацията?
Повлияни ли са инфлационните очаквания на фирмите от информацията относно перспективите за инфлацията в еврозоната? В нашето проучване ние използваме рандомизирано контролирано проучване, за да се справим с този въпрос. По-конкретно, първо попитахме фирмите къде очакват да бъде инфлацията след една година, след три години и след пет години. След това на случаен принцип разделяме фирмите на две групи. На така наречената „група за лечение“ беше дадена последната налична експертна прогноза за инфлацията, която взехме от Проучването на професионалните прогнозисти (SPF) на ЕЦБ.
Тази „информационна обработка“ разкри на фирмите, че професионалните прогнозисти очакват инфлацията да бъде 2,8% за една година. Контролната група не получи информация. След това фирмите в третираната група бяха запитани отново за техните инфлационни очаквания в трите времеви хоризонта. След това тези фирми имаха възможност да преразгледат своите инфлационни очаквания в светлината на получената информация – докато контролната група не беше попитана отново.
След като фирмите в „групата за лечение“ научиха прогнозата за инфлацията, те промениха значително своите инфлационни очаквания. Фирмите намалиха очакванията си към прогнозата за инфлация от 2,8%, която им беше предоставена. Това означава, че фирмите, които очакваха инфлацията да достигне 11% за една година, например, преразгледаха очакванията си надолу до около 7%. За разлика от това фирмите, които вече очакваха инфлацията да бъде близо до експертната прогноза от 2,8%, не видяха голяма нужда да променят очакванията си.
Като цяло фирмите са склонни да реагират на нова информация за инфлацията, като коригират своите очаквания. Това се случва, въпреки че проучването е проведено по време на период на висока инфлация през юни 2023 г., по време на който фирмите може би вече са били по-наясно с публично достъпната информация като текущата инфлация, прогнозите и целта за инфлация на централната банка.
Инфлационните очаквания на фирмите имат значение за техните бизнес решения
Последната стъпка беше да се анализира дали инфлационните очаквания на фирмите имат значение за техните икономически планове. Разгледахме по-специално как новата информация за перспективите за инфлация се отразява на плановете и решенията на фирмите за определяне на заплати и цени, за заетост и други разходи.
Наблюдаваме, че фирмите с по-високи инфлационни очаквания планират да увеличат цените си с повече, като същевременно очакват по-големи увеличения на разходите и заплатите. В сравнение с контролната група, фирмите, които са получили информационната обработка и по този начин са понижили своите инфлационни очаквания, обикновено са планирали по-малки увеличения на цените и е по-вероятно да запазят цените непроменени. Тези фирми също очакваха увеличенията на заплатите и разходите като цяло да бъдат по-умерени. Това предполага, че фирмите наистина реагират на нова информация относно перспективите за инфлация, като коригират не само своите убеждения относно инфлацията, но и своите решения.
В заключение, инфлационните очаквания на фирмите от еврозоната в SAFE представляват богат и нов източник на данни. Нашите резултати показват, че успешната политическа комуникация има значение за насочване на инфлационните очаквания, които от своя страна засягат икономическите планове на фирмите.
