От няколко месеца се разгаря нова полемика по въпроса за реиндустриализацията. Ентусиазирано прокламираната реиндустриализация, която трябваше да донесе качествени работни места, по-ниски емисии на парникови газове и развитие на регионите, в крайна сметка се прояви като една много по-малко оптимистична версия, изтъква в коментар alternatives-economiques.fr.
„Това, което знаем, е, че нивото на заетост в индустрията на утрешния ден ще бъде по-ниско от това на индустрията от вчера“, заяви наскоро Сара Гийоу, икономист във Френския център за икономическа конюнктура. Експертът Оливие Луанси, в доклада си за Министерството на икономиката, окончателно елиминира идеята за индустрия, която би осигурявала 10 до 15% от френския БВП, идея, която въпреки това се подкрепя на най-високо държавно ниво.
И накрая, тръгвайки както обикновено, по най-лекия път, правителството частично се отказа от качеството на околната среда, като благоприятства облекчаването или дори премахването на екологичните стандарти и ограничения.
Как за шест месеца успяхме да преминем от чудодейните обещания до такава мрачна реалност? Защо изказванията на Еманюел Макрон, които преди една година възхваляваха ползите от индустрията за заетостта и за цялата икономика, бяха изместени от по-тясно виждане, ограничаващо индустриалното възстановяване на страната до създаването или растежа на производствените дейности?
Един от отговорите е в смяната на политическата перспектива. Промяната в промишлените процеси и продукти не може да бъде разбрана чрез проста счетоводна сметка.
Светът след… беше по-добре преди!
Сред различните съпътстващи ефекти от пандемията Covid-19, възраждането на дебата в полза на индустрията беше един от най-видимите. Преместването на производствения апарат трябва да позволи да се отговори на екологичните предизвикателства на XXI-ви век.
Доказателство за важността на предизвикателството, пред което сме изправени са 100-те милиарда евро, обявени в рамките на плана за възстановяване, като за периода 2020-2022 г. близо 35 от тях трябваше да бъдат насочени към местната индустрия. Направените инвестиции също се очаква да допринесат за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.
Все още се чакат резултатите. През третото тримесечие на 2023 г. добавената стойност в преработващата промишленост и енергетиката са под предпандемичните нива (съответно – 4,4% и – 4,9% спрямо 2019 г.).
Още по-тревожно е, че тази ситуация е значително по-неблагоприятна отколкото в сравними страни. Данните за заетостта, нарастващи главно благодарение на различните форми на обучение и преквалификация и данните за производителността, намаляващи по същата причина, едва ли вдъхват оптимизъм за съживяването на сектора.
Изправени пред това, което може да се квалифицира като провал, отговорът е връщане към „business as usual“ (бизнеса както обикновено). Край на обещанията за голяма трансформация на индустрията, сега вече става дума единствено да се произвежда повече. Дейността вече е фокусирана върху количествени критерии като броя на инсталираните фабрики, брутния размер на направените чуждестранни инвестиции, времето, необходимо за издаване на разрешителни за строеж и други индикатори от типа Business Ready на Световната банка, които отразяват отстъпланието от вътрешната трансформация на индустрията.
Отзвукът от доклада на сонсултантската фирма EY за привлекателността на Франция, който подчертава приноса на чуждестранните инвестиционни проекти за заетостта, и големите обещания по време на срещата на върха Choose France, заличаващи по-лошите показатели на Франция в сравнение с други страни, отразяват съществено разминаване между надеждите и реалността.
Да се съгласуват целите, очакванията и потребностите
Така се отдалечихме от идеята за обновена индустрия, богата на иновации и процеси, способни да съчетаят екологичните цели и производствените императиви.
Това е незначителна промяна, символизирана единствено от декарбонизацията на индустрията – която се извършва отчасти благодарение на производството на ядрена електроенергия. Печелившите сектори от проведените местни данъчни реформи са основно газовият и производството на електроенергия от една страна и добивната промишленост – от друга. Те постигат печалби в регионалния икономически принос над 1% от тяхната добавена стойност.
Другите успехи, с аеронавтиката начело, се дължат повече на международната конюнктура, отколкото на действията на държавата, която се мъчи да стимулира една иновационна политика, която да обслужваща трансформацията на промишлената активност, да интегрира кръговата икономика в националните приоритети, да прилага справедливо и екологично данъчно облагане и разработване на широкомащабна регионална политика в подкрепа на бизнеса.
Ако наистина трябва да има обновяване на индустрията и дебатите както във Франция, така и Европа единодушно го потвърждават, то това може да бъде постигнато само с разработването на концепция, която да може да обедини целите, очакванията и нуждите на различните компоненти на общество.
Предприятията не могат да бъдат единственият бенефициент от реиндустриализацията. Без добре платени висококвалифицирани работни места, без подобряване на жизнената среда, без осигуряване на нови възможности за младите хора и без по-добра социална защита, първоначалният промишлен проект ще доведе само до допълнителни подаръци за компаниите от CAC 40 (френският борсов индекс на 40-те най-високо котирани компании).
