fbpx

Какви поуки можем да извлечем от „Деня на превишаването“?

Както и през последните десет години (с изключение на Ковид-пандемията), когато денят, в който световното население изчерпа годишния капацитет на планетата да възстанови ресурсите си, се падаше в средата на лятото, така и тази година той беше достигнат на 1 август. Този в някаква степен депресиращ факт е повод да наблегнем върху някои решения и да направим този тревожен сигнал достояние на широката публика, изтъква Доминик Пиало в коментар за latribune.fr…

Както всяка година от 2006 г. насам, Global Footprint Network, в партньорство с WWF, обявява „Денят на превишаването“ („Еarth overshoot day“ в оригиналва версия)

Тази дата съпоставя екологичния отпечатък на човечеството с биокапацитета на планетата, тоест съвкупността на всички ресурси, които Земята може да произведе за една година. Ако тя настъпваше на 31 декември, това би означавало, че ситуацията е балансирана. Но ние сме далеч от това, тъй като от десетина години денят на превишаване идва в средата на лятото. През тази година това беше на 1-ви август, което означава, че от тази дата ние черпим от земните ресурси, без нашата планета да може да поеме отрицателните въздействия върху околната среда. За да възстанови това, което човечеството консумира, е необходима повърхността на 1,75 Земи.

Всъщност, този показател се основава на изчисление, което държи сметка за площите, необходими за производството на храни, за пасищата, за горите, които се отглеждат за дърводобив, за застроените площи, за риболовните зони и за горските масиви, които служат за поглъщането на въглерода. В световен мащаб биокапацитетът възлиза на 12 милиарда хектара, докато са ни необходими 21 милиарда за удовлетворяване на общите ни нужди или по-точно – на сегашното ни потребление. Подобно на редица други, и този индикатор подлежи на критика. Така той не държи сметка за някои планетарни пределни граници като увеличаването на киселинността на океаните, което сериозно се отразява на способността им да абсорбират CO2 или на някои видове замърсяване, особено с пластмаси и химикали.

Показател, който, макар и да подлежи на критика, е твърде ценен

Това разбиране за планетарните предели, обосновано преди 15 години от група учени около шведа Йохан Рокстрьом, определя границите на безопасната за обитаване на екосистемата на планетата ни. Тя обхваща девет прага, които не трябва да се преминават в следните области: климатични промени, подкопаване на биоразнообразието, нарушаване на биогеохимичните цикли на азота и фосфора, промяна в използването на земята, използването на сладката вода, киселинността на океаните, намаляването на озона в стратосферата, увеличаване на аерозолите в атмосферата, включването на нови видове в биосферата. Само да напомним, че шест от тези граници вече са преминати.

Във всеки случай, този многофакторен индикатор е всичко друго, но не и лесен за разбиране от широката публика. В другия край на спектъра е CO2, показател, който в крайна сметка се наложи в обществения дебат, но е твърде ограничен по характер.

Според Вероник Андрийо, генерална директорка на WWF Франция, „твърде дълго се фокусирахме само върху CO2 за сметка на биоразнообразието, което е голяма грешка, най-малкото защото то е от съществено значение за абсорбирането на въглерода“. „Денят на превишаване“ ни позволява да насочим светлината на прожекторите върху биоразнообразието, за значението на което общественото мнение е все още твърде слабо осведомено, най-вече поради липсата на такъв индикатор, какъвто съществува за въглерода.

„Денят на превишаване“, който можем да поставим между CO2, който е твърде ограничен индикатор, и планетарните граници, които са твърде сложни, ни дава възможност да изведем на преден план темата за биоразнообразието и да подчертаем в каква степен подкопаването на биоразнообразието и промяната на климата представляват кризи-близнаци“, обобщава тя.

Колко тежат нашите покупки

На своя сайт Global Footprint Network предлага многобройни симулации на въздействието, което биха имали определени мерки, приложени в глобален мащаб, в брой спечелени дни. Например, намаляването на емисиите на CO2 два пъти би довело до настъпването на „деня на превишаването“ три месеца по-късно; замяната на една трета от разстоянията, изминати с кола с обществен транспорт, колоездене или ходене, би ни позволило да спечелим допълнителни 13 дни.

И на национално ниво обявяването на деня на превишаването е удобен случай да се напомни на хората за необходимостта да променим начина си на живот. Ето защо ADEME, националната агенция за екологичен преход, застава начело на кампанията. „Ще продължа да го правя всяка година“, казва нейният председател Силвен Васерман пред La Tribune, който „насърчава медиите да се включат активно“. ADEME набляга за значението на ежедневното поведение: разумно потребление на вода и енергия, борба срещу разхищението, особено на хранителни продукти, прибягване до стоки втора употреба… Той напомня също за 300-те милиона пластмасови бутилки, които бихме спестили, ако преминем към твърд сапун и шампоан, или за 2700-те литра вода, необходими за изработването на една тениска за бързата мода.

Като цяло, „на потребителите не е предоставена достъчно информация, за да разберат последствията от своите покупки“. Екооценка, подобна на съществуващата за хранителните продукти, трябва да бъде направена до края на годината и за текстила, за да се запълни тази празнина.

Интензивното селско стопанство е на прицел

Неправителственеата организация WWF реши през тази година да наблегне именно върху необходимостта от преразглеждане на селскостопанската система. Тя припомня, че съвременното интензивно селско стопанство почива на широкото използване на невъзобновяеми ресурси като изкопаеми горива, на торове на базата на азота, 80% от които са внос, на зърнени храни и кюспе, използвани за храна на добитъка, две трети от които идват от чужбина и имат пряко влияние върху световното обезлесяване. Използването на пестициди засяга биологичното разнообразие и качеството на водата, а изчезването на популации от насекоми, които опрашват растенията, както и на други полезни насекоми, застрашава устойчивостта на определени култури и следователно нашия хранителен суверенитет.

Като цяло прсметнахме, че от 9 милиарда субсидии, предоставени по Общата селскостопанска политика, 6 милиарда са били вредни за климата или биоразнообразието“, посочва Вероник Андрийо.

Тя иска да вярва, че очакваните предложения за бъдещата Обща селскостопанска политика за периода 2028-2034 г. ще наложат преразглеждането на Националния стратегически план на Франция (PSN). Още една причина, в момент, когато се задава следващият проект за Закон за финансите, да се наблегне на темата за „деня на превишаването“.

Ще имаме ли скоро „суверенен и устойчив БВП“?

Тази слаба автономия не се ограничава само до храните и известната зависимост на Франция от други страни се отразява във „френския ден на превишаването“. Тази година Франция е изчерпала собствения си биокапацитет на 7 май. Това е по-късно от САЩ или Катар, но по-рано от много други страни.

И ако цялата планета възприеме нашия начин на живот, ще са необходими не 1,75, а повече от 3 планети (5 за Съединените щати). Освен това темата за суверенитета беше поставена в центъра на политическия дневен ред. „Не е нормално пералня, произведена в Азия, и нейният ремонт във Франция да се поставят на едно ниво при изчисляването на БВП“, отбелязва Силвен Васерман. Ето защо ADEME възнамерява да подкрепи икономическите концепции, които наблягат върху изчисляването на един „суверенен и устойчив“ БВП, чието движение трябва да следва световния БВП.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"