Високите температури вече предизвикват реакции дори на на-високо равнище. От друга страна, влиянието на повишаването на влажността не се взима особено предвид, най-вече в разпоредбите, регулиращи летния комфорт в сградите, изтъква репортаж на latribune.fr.
Дори преди знойните температури да достигнат Южна Франция, планетата подобри топлинните рекорди на 22, 23 и 24 юли. На 22 бяха измерени 17,16°C, стойност досега недостигана в историята на човечеството.
Този факт намери особено отражение в доклада на Международната организация на труда (МОТ), разкриващ, че повече от 70% от работниците са били изложени на стрес от дехидратация през 2020 г. Макар че Африка, арабските страни и Азиатско-тихоокеанският регион са най- засегнати, именно в Западна Европа и Централна Азия условията на труд се променят най-бързо. Също така в тези региони, както в Северна и Южна Америка, трудовите злополуки, дължащи се на горещините, нарастват най-много.
Напоследък рекордните температури са обект на голямо внимание. От друга страна, същото не важи за влажността на въздуха, въпреки че тя прави жегата повече или по-малко поносима, понякога фатална. Наистина, човешкото тяло има два основни начина за охлаждане: чрез контакт с външен въздух, който е по-малко горещ от телесната температура (проводимост), или чрез изпаряване на потта. Но ако температурата се доближава или надвишава тази на тялото и ако въздухът е наситен с влага, тези две средства стават неефективни. От този момент нататък тялото може да се загрее с +1°C на всеки 45 минути и да достигне смъртоносната температура от 42°C за четири часа.
Температура, влажност и скорост на въздуха
Температура от 35°C с висока влажност се наблюдава само в определени региони (Южна Азия, югозападна част на Северна Америка, бреговете на Близкия изток) и то за кратки периоди от време. Но климатичните модели предвиждат увеличаване на тези ситуации, предимно в същите тези райони, които вероятно ще получат и по-широко разпространение поради увеличеното изпарение от океаните и способността на по-топлия въздух да съдържа повече вода.
Ето защо тази тема започва да събужда интерес дори и в нашите, така наречени „умерени“ зони. И виждаме проявлението на индекса Humidex, създаден през 1965 г. от канадски метеоролози. Той се изчислява на базата на температурата на околния въздух и на процента водни пари във въздуха спрямо максималното количество, което въздухът може да задържи при тази температура. Този индекс осигурява точно измерване на топлината, която се усеща от човешкото тяло. Температура от 35°C и ниво на влажност на въздуха от 46% отговарят на индекс 44. От 40 нивото на дискомфорт е значително. От 45 положението става опасно, а над 46 съществува реален риск от топлинен удар. Във Франция на 30 юли този индекс достигна 43 в Лион, 44 в Париж и 46 в Тур.
Друг инструмент, който синтезира тези два фактора на комфорт, към които добавя трети – скоростта на въздушните течения, е диаграмата на Живони. Създадена от този специалист по биоклиматична архитектура, тя показва например, че комфортната температура, която е между 20 и 27°C при средна влажност под 50%, пада до 25°C, ако влажността достигне 80%. и че лек бриз прави приемлива температура от 30°C без влажност или 26°C с 85% влажност.
Трудно е да се въздейства върху влажността на една сграда
Тъй като комфортът през лятото не зависи само от температурата, но и от процента влажност, защо това да не бъде включено при разработването на различните регламенти? Такъв е случаят с определени програми за проектиране на сгради, които се базират на метереологична статистика и а климатични модели. „Това дава възможност всеки ден да се проверява дали сградата е в рамките на нормативните изисквания“, подчертава Гийом Мюние, консултант в IFPEB (Френски институт за ефективност на сградите), където той се готви да създаде работни групи, призовани да работят по тази тема.
Но „остава много сложно да се въздейства върху процента на влажност, освен ако не се направи сградата херметична, както са музеите, които трябва да спазват определени норми на хигрометрия“, признава той.
При това, при умерени температури, нивото на влажност в сградата е трудно осезаемо от обитателите й, освен ако то е под 30% (много сух въздух, благоприятстващ силно запрашаване и възникване на респираторни заболявания) или над 70% (благоприятна среда за развитие на микробите и конденз върху студени повърхности).
В европейския регулационен акт 2020, който е в сила за новите сгради, дефиницията за летен комфорт се основава на определянето на максимален брой часове в годината, през които комфортната температура (26 до 28°C максимум) не трябва да се превишава. Нарича се градус/час на дискомфорт, и не трябва да надхвърля 1250 часа. Изчислението е направено без отчитане на евентуална климатизация, за да се насърчи по-ефективното строителство.
Могат ли охладителните системи да бъдат решение за градовете?
Според Гийом Мьоние „влажността е фактор, задълбочаващ затоплянето, но и един твърде технически въпрос“. Ето защо трябва да се обърне внимание на температурния комфорт, като се прибягва до решения като се осигури въздушно течение между слънчевата и сенчестата страна на жилището, изграждане на слънчева защита, таванно осветление с вентилатори. Без да забравяме термопомпите, които работят с нисковъглеродна електроенергия. Но в градовете те не предотвратяват изпускането на горещ въздух в атмосферата, което влошава ефекта на градския топлинен остров. Увеличеното използване на градски охладителни мрежи, като тази, която съществува в Париж, от друга страна би предложило интересна алтернатива. Тази система се състои от съвкупност от подземни тръби, по които се движи ледена вода до определена група сгради.
От друга страна, би било възможно да се намали таванът на разрешените часове извън комфортната температура и/или да се понижи тази максимална температура, за да се вземе предвид очакваното повишаване на процента на влажност и по-този начин да бъде намалена температурата, при която човек да се чувства комфортно.