В следващите 25 години се очаква населението у нас на възраст от 20 до 69 години да се свие с 800 000 души, което е свързано и с промяна в профила на работещите. Икономиката се пренастройва да работи с работна сила, която е по-възрастна и има нужда от преквалификация – над 25 процента от всички заети през 2023 г. са над 55 години, за първи път заетите над 55 години са повече от заетите до 34 г. Очаква се, че младите хора между 20 и 29 години ще сменят най-много работа, най-вероятно ще сменят и сферата, в която работят поне веднъж, а дигиталните умения ще бъдат изключително важни в този процес.
Това се посочва в изследване на Института за пазарна икономика, цитирано от БТА, с насоки за реформи в образованието, представено на дискусия, организирана от Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ). Акцент в дискусията е била и ролята на образованието и уменията като потенциал за икономически растеж. Основният извод е, че стои въпросът за качеството на образованието у нас, то трябва да постигне функционална грамотност и адекватни умения на учениците за пазара на труда.
От ИТ сектора изтъкват, че в икономиката вече са заети функционално неграмотни хора, а политическата класа говори по темата само преди избори. След това никой не се заема да направи нужните промени, защото са тежки и нелицеприятни. Очаква се на пазара на труда да има все по-малко места за хора, които нямат основни умения и тяхната съдбата е да бъдат безработни. Тези теми трябва да се превърнат в първи приоритет за управляващите, подчертават представителите на БРАИТ.
Според данните на изслезването за последните 20 години реалната производителност в услугите расте средно с 2,8 на сто годишно, а в индустрията с 2,3 на сто. През 2023 г. средната добавена стойност на зает в индустрията е с 12,8 на сто по-висока от 2015 г., а в услугите с 20,3 на сто, но този ръст не може да продължи дългосрочно без развитие на човешкия капитал.
Проучването посочва, че през последните две десетилетия резултатите от PISA демонстрират стагнацията на системата на училищно образование у нас, като последните три издания на проучването показват, че постиженията на българските ученици се влошават и в трите дисциплини – четене, математика и природни науки. Резултатите показват изоставане от средните резултати за ОИСР и от добрите примери от Централна и Източна Европа, обобщи Ганев и изтъкна важността от повишаване на функционалната грамотност и придобиване на умения от учениците в процеса на образование.
Според оценката на Петър Ганев от ИПИ, най-вероятно поне 80 000 – 90 000 ученици получават под Среден 3. Това е една група деца, на които на практика образователната система не им дава нужните умения, а те после ще бъдат на пазара на труда, коментира Петър Ганев. Ние нямаме насочена политика към провалящите се училища, които под една или друга форма не успяват и то с години, добави той.
Според изследването интересът към математиката остава трайно нисък. Броят на учениците, които профилират математика в гимназията през последните три години е около 2200 от общо 25 000 в профилирана подготовка. Липсата на интерес към математиката и точните науки поставя пречки пред дигитализацията и високотехнологичната трансформация, отбелязват още от ИПИ.
