Чехия, заедно с Унгария и Словакия, са се възползвали от дерогацията си от забраната на Европейския съюз на внос на руски петрол, за да запазят и дори да увеличат покупките на руски суров петрол след руската инвазия в Украйна. Чешката република е похарчила над 7 млрд. евро за руски нефт и газ – над пет пъти повече, отколкото е предоставила като помощ за Украйна. Вносът на петрол в Чехия е допринесъл за над 2,3 млрд. евро данъчни приходи за Кремъл от началото на инвазията.
Това установява съвместно проучване на Центъра за изследване на демокрацията и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух.
В него се изтъква още, че през 2023 г. зависимостта на Чехия от вноса на руски нефт е нараснал до 60%, въпреки намеренията на правителството за постепенното му спиране. Единствената компания за преработка на суров петрол в Чехия, полската компания Орлен Унипетрол, максимизира покупката на руски нефт, който през 2023 г. е средно с 21% по-евтин от азерския. Тази стратегия на компанията е довела до свръхпечалби за нея в размер на около 1,2 млрд. евро. Въпреки високата зависимост от евтин руски нефт, това не се е отразило в по-ниски потребителски цени на горивата в Чехия.
Анализът в същото време показва, че Чехия може да замени изцяло доставките на руски нефт чрез максимално използване на Трансалпийския петролопровод, увеличаване на вноса на петролни продукти от Германия и използване на огромните запаси на петрол в страната.
Сред констатациите е и това, че След като до голяма степен е спряла вноса на руски газ през 2022 г. и 2023 г., Чехия е похарчила 440 милиона евро за доставки от Газпром през 2024 г., въпреки че разполага с достатъчно алтернативни неруски възможности за доставка от Норвегия и световния пазар на LNG.
Проучването още веднъж потвърждава, че за да завърши стратегическото си отделяне от руския петрол, ЕС трябва да затвори всички пропуски в санкциите, включително изключенията за петролопровода „Дружба“ и вратичката за рафиниране на руски петрол в трети страни, която им позволява да увеличат максимално покупките на руски нефт и да продават излишъка от петролни горива обратно в ЕС.
Унгария използва същата вратичка, за да увеличи драстично — вместо да намали — вноса си на руски суров петрол, а приятелското на Москва правителство на премиера Виктор Орбан открито се опита да сключи нови енергийни сделки с Кремъл, пише POLITICO, представяйки доклада на двете организации.
Причината за продължаващия внос, според анализа, е, че руският петрол от тръбопроводи се продава на по-ниски цени от алтернативите, като суровия петрол, внесен от Азербайджан. Това означава, че може да се рафинира и продава като бензин, дизел и реактивно гориво за по-голяма печалба.
Люк Викенден, анализатор от базирания в Хелзинки Център за изследване на енергията и чистия въздух, казва, цитиран от изданието, че дерогацията, предоставена на Чехия, Словакия и Унгария, е предназначено като временна мярка, но Orlen продължава да я използва, за да насочи около 50 милиона евро месечно за Кремъл от приходи от петролни данъци.
