Несигурността не се измерва толкова лесно, колкото традиционните индикатори като растеж или инфлация, но икономистите са изградили някои надеждни заместители, изтъкват авторите на анализ, публикуван в блога на МВФ, които дискутира по темата как неизвестните повишават риска от нестабилност на финансовите пазари и рязък спад в икономическия растеж…
Един от най-известните измерители е Индексът на несигурността на икономическата политика, който отчита колко новини в големи публикации цитират несигурността, икономиката и политиката. Други проследяват разликата между публикуваните икономически данни и прогнозите на икономистите по-рано.
С мерки като тези, които все още са повишени след години на прекъсване от пандемията, скока на инфлацията, изтощена геополитика и война, климатични бедствия и бързо развиващи се технологии, сега имаме по-добро разбиране за това как по-голямата несигурност може да застраши финансовата стабилност. То може да изостри рисковете от сътресения на финансовите пазари, да забави потреблението и инвестиционните решения от хората и бизнеса и да накара кредиторите да намалят предлагането на кредити.
Едно важно наблюдение е, че несигурността относно икономиката може не винаги да е в крак с несигурността, отразена на финансовите пазари. Разривите между високата икономическа несигурност и ниската волатилност на финансовия пазар могат да продължат с течение на времето. Но ако шок върне нестабилността на пазара, това може да има много по-широки последици за икономиката.
Ако мерките за икономическа несигурност се покачат, както се случи по време на глобалната финансова криза, тогава това, което считаме за най-ниския децил от потенциалните резултати за икономическия растеж – иначе известен като риск от опашката надолу – ще спадне с 1,2 процентни пункта. Това означава, че ако глобалната икономика се прогнозира да нарасне с 0,5 процента при неблагоприятен сценарий, сега се очаква да се свие с 0,7 процента.
Тези икономически въздействия могат да варират в различните страни. Тези ефекти също могат да бъдат засилени, когато нивата на публичния и частния дълг са повишени спрямо размера на дадена икономика.
По-общо казано, високата икономическа несигурност може да засили това, което наричаме компромис за макрофинансова стабилност, свързан с хлабавите финансови условия. Когато финансовите условия станат по-лесни, очакванията за икономически растеж обикновено се повишават, а рисковете за влошаване на икономиката през първата година намаляват. Това се дължи на фактори като по-ниски лихвени проценти, по-високи оценки на активите, по-тесни кредитни спредове и намалена волатилност на фондовия пазар. Но лесните финансови условия могат да увеличат уязвимостта на дълга, което влошава негативните рискове за икономическия растеж в бъдеще.
Анализът показва, че липсата на връзка между икономиката и пазара увеличава шансовете за внезапен скок в нестабилността на финансовия пазар и голям спад в цените на активите след неблагоприятен шок.
Потенциалните вреди от икономическата несигурност е важно да се признаят от политиците също така, защото те могат да имат трансгранични ефекти на разпространение чрез търговски и финансови връзки. Тези странични ефекти имат потенциала да предизвикат международна финансова зараза.
Политиците трябва да спомогнат за повече сигурност чрез повишаване на надеждността на техните рамки чрез, например, приемане на правила за фискална и парична политика, подкрепени от силни институции. В допълнение, по-голямата прозрачност и добре проектираните рамки за комуникация на политиката могат по-добре да насочват пазарните очаквания – правейки политическите решения и предаването им на реалната икономика по-предвидими.
Тъй като високата несигурност изостря ефектите от уязвимостта на дълга върху реалната икономика, политиците трябва проактивно да използват адекватни макропруденциални политики, за да ограничат тези рискове. Това е особено важно, когато финансовите условия са хлабави и изглеждат несвързани с повишената несигурност относно по-широката икономика. Освен това фискалните политики следва да дадат приоритет на устойчивостта, за да предотвратят повишените нива на публичен дълг от повишаване на разходите за заеми, което от своя страна рискува да подкопае макрофинансовата стабилност.
