Глобалните финансови рискове в краткосрочен план са ограничени, но облекчаването на паричната политика може да подхрани балони в цените на активите и пазарите може би подценяват рисковете, породени от военни конфликти и предстоящи избори, коментират от Международният валутен фонд във вторник.
В своя полугодишен доклад за глобалната финансова стабилност МВФ предупреждава, че „разширяващото се разминаване“ между ескалиралата геополитическа несигурност и ниската пазарна волатилност увеличава шанса за пазарен шок.
Оживените кредитни и капиталови пазари също изглеждат необезпокоявани от забавянето на растежа на печалбите и продължаващото влошаване на по-крехките сегменти на корпоративния и търговския сектор на недвижимите имоти, изтъкват от МВФ в рамките на годишната среща на фонда със Световната банка.
„Има нещо като клин между подразбиращата се волатилност на финансовия пазар и оценката за политическа или икономическа несигурност“, казва Тобиас Адриан, директор на отдела за парични и капиталови пазари на МВФ, цитиран от Ройтерс. „Това напрежение ни тревожи, тъй като поражда потенциал за рязко пренастройване на финансовите условия“, отбелязва още той.
Докладът също така изтъква, че докато облекчаването на паричната политика от повечето големи централни банки създава „приспособяващи“ финансови условия, намаляването на лихвените проценти може да предизвика високи оценки на активите, глобално покачване на частния и държавния дълг и небанков ливъридж.
„Тези нарастващи уязвимости биха могли да увеличат неблагоприятните шокове, които станаха по-вероятни поради повишената икономическа и геополитическа несигурност на фона на продължаващите военни конфликти и несигурните бъдещи политики на новоизбраните правителства“, предупреждава докладът.
Обръща се внимание и на това, че в допълнение към войната в Украйна и ескалиращия конфликт в Близкия изток, половината от световното население е избрало или ще избере нови правителства през 2024 г., включително на САЩ. В много случаи политическите планове на тези нови лидери са неясни, но ще имат значителни икономически последици.
По-конкретно, икономисти и ръководители на Уолстрийт изразиха опасения, че планираните от кандидата за президент на САЩ Доналд Тръмп повишения на вносните мита могат да възобновят инфлацията, докато обещаните от него данъчни облекчения могат да разширят дефицита на САЩ.
МВФ призова централните банки да комуникират ясно и да намалят лихвите постепенно, отбелязвайки, че регулаторите трябва да наблюдават отблизо корпоративния дълг и търговските имоти и да осигурят силен банков надзор.
Фондът обръща внимание и на това, че регулаторите трябва да подобрят изискванията за отчетност за небанкови финансови институции като хедж фондове и компании за частни капиталови инвестиции, които играят по-голяма роля на финансовите пазари. Регулаторите обаче обикновено имат по-малко видимост за дейностите на такива фирми и нивата на ливъридж в сравнение с традиционните кредитори.
Възходът на изкуствения интелект също е включен в доклада. Според МВФ повишеното приемане на AI от финансовите фирми може да повиши скоростта и ефективността, но също така и нестабилността.
Освен това фактът, че все повече се разчита на шепа доставчици на AI услуги създава друг оперативен риск и може да създаде предизвикателство за регулаторите, които се опитват да контролират това, което обикновено се разглежда като по-непрозрачна технология, се казва в доклада.
Последните прогнози за световната икономика на МВФ показват, че не се очакват промени при ръста на световния БВП за 2024 г. За 2025 г. е прогнозиран растеж от 3.2% – 0,1 процентен пункт по-ниска от прогнозата на фонда през юли.
Относно България фондът леко намалява прогнозата си за ръст на икономиката – от 2,7%, дадени през април, до 2.3 на сто в настоящия доклад.
