Анализът на Ромина Бочиа* е публикуван в блога на Cato Institute…
Айда Мей Фулър, първият човек, получил чек за социално осигуряване, работи само три години, преди да получи първото си обезщетение (през 1940 г.). През това време общите данъци, удържани от нейната заплата, възлизат на едва 24,75 долара. И все пак първият й месечен чек е 22,54 долара, почти равно на цялата й вноска. През целия си живот Фулър събира 22 888,92 долара социални осигуровки. Това се равнява на близо половин милион в днешни долари и около 1000 пъти повече от това, което е платила като данъци.
Някои хора продължават да вярват, че социалното осигуряване функционира като задължителна спестовна система. Но тази програма не работи така. За разлика от истинската спестовна сметка, където индивидуалните вноски се натрупват и растат с течение на времето, структурата на социалното осигуряване е много по-близка до класическа схема на Понци**. Първите получатели взимат много повече помощи, отколкото някога са платили, докато бъдещите поколения са изправени пред ескалиращи разходи за поддържане на системата.
Случаят на Фулър е ярък пример за това как социалното осигуряване никога не е било проектирано като истинска спестовна система. Първите бенефициенти, като нея, жънат огромни печалби, защото програмата разчита на данъци върху заплатите от по-млада, нарастваща работна сила, за да покрие изплащанията. Днешните работници обаче са изправени пред все по-небалансирано уравнение. От тях се иска да плащат все по-високи данъци, за да поддържат система, която предлага много по-малко в замяна от това, на което са се радвали предишните поколения.
Математиката се промени фундаментално. През 1950 г. около 16 работници плащат социалното осигуряване за всеки пенсионер. Днес този брой е намалял до само 2,7 работници на пенсионер и се предвижда да спадне още до 2,4 работници на пенсионер до 2035 г. Тъй като съотношението работещи към пенсионери намалява, системата е изправена пред нарастващо напрежение. Тази демографска промяна е един от основните двигатели на проблемите с финансирането на социалното осигуряване. По-малко работници, подкрепящи повече пенсионери, означават по-високи данъци или намалени обезщетения – или и двете – за поддържане на програмата.
Необходимите промени са съществени. Бюджетната служба на Конгреса (CBO) изчислява, че данъкът върху заплатите ще трябва незабавно да се увеличи от 12,4 процента на 16,7 процента, за да покрие дългосрочния актюерски дефицит на програмата от над 25 трилиона долара. В цифри, средният работник, който печели 61 000 долара, ще трябва да плати допълнителни 2 600 долара данък върху заплатите, което ще доведе до общата им данъчна тежест над 10 000 долара. От друга страна, CBO предвижда, че обезщетенията ще трябва да бъдат намалени с 23 процента през 2035 г., за да посрещнат входящите приходи от данъци върху заплатите.
Друга основна причина, поради която социалното осигуряване е финансово неустойчиво, е, че Конгресът многократно разширява обезщетенията. От включване на съпрузи и преживели лица, до индексиране на първоначалните обезщетения спрямо растежа на заплатите, до приемане на автоматични корекции на разходите за живот, Конгресът има дълга история на разширяване на социалното осигуряване, особено по време на изборите.
Социалното осигуряване извлича значителни ресурси от работниците, като същевременно им предлага по-малко в замяна. Повечето работници биха били по-добре, ако социалното осигуряване не съществуваше и те спестяват парите, които плащат като данъци върху заплатите, в сметки, които притежават и контролират.
Уви, Конгресът направи милиони американци до голяма степен зависими от социалното осигуряване за техните доходи след пенсиониране, като ги стимулира да работят и да спестяват по-малко, отколкото иначе биха могли. Преходът от тази неустойчива система ще бъде скъп и политически болезнен. Можем да започнем с намаляване на растежа на бъдещите обезщетения, увеличаване на възрастта, на която новите бенефициенти могат да поискат социално осигуряване, и преустановяване на корекциите на разходите за живот за по-богатите американци, за да намалим техните обезщетения бавно с течение на времето. По-смелите промени биха прехвърлили програмата от обезщетение, свързано с доходите, към предвидимо обезщетение, насочено към бедността. Необходими са значителни промени в доходите, за да се намалят данъците върху заплатите и да се даде възможност на работниците да спестяват повече в частни сметки, които лично притежават.
Време е да се изправим срещу болезнената, но необходима истина, че независимо каква история са разказвали политиците, социалното осигуряване винаги е било програма за прехвърляне на доходи, а не система за спестявания. Днешното социално осигуряване все повече натоварва бъдещите поколения със заплахите от по-високи данъци и инфлация. По-ефективен подход би проектирал социалното осигуряване като предпазна мрежа за предотвратяване на бедността при възрастните, като същевременно дава възможност на работниците да имат по-голям контрол върху пенсионната си сигурност.
*Ромина Бочиа е директор по политиката за бюджета и правата в Cato Institute, където специализира в сферите на федералните разходи, бюджетния процес, икономическите последици от нарастващия дълг и реформата на социалното осигуряване и медицинското обслужване
**Термин, с който се обозначава всяка незаконна финансова операция, която обещава високи печалби на потенциални инвеститори. Печалбите не идват от законни инвестиции, а се изплащат на старите инвеститори от парите, които идват от нови инвеститори
