Европейските производители на стомана искат от Европейския съюз спешни мерки за подпомагане на сектора, който преживява „най-тежката си криза“ от 2009 г. насам, пише latribune.fr.
Това е тревожен зов, който отправят седем големи производители на стомана, между които Tata Steel NH, Arcelor Mittal Europe и Salzgitter – членове на Европейската федерация на стоманата Eurofer. „Нашата индустрия преживява най-тежката си криза след икономическата и финансова криза от 2009 г.“, написаха техните изпълнителни директори в отворено писмо адресирано до държавите-членки на ЕС. „Без предприемането на спешни действия, ще бъде трудно в повечето държави-членки да се запази стабилна и устойчива стоманодобивна индустрия, която да може да инвестира в нашите амбициозни планове за декарбонизация до 2030 г. и след тази дата“, предупреждават те.
Производителите обясняват тази ситуация със „свръхкапацитета за производство на стомана в света“ и „нелоялната търговия“, които според тях „изострят въздействието на слабото търсене на стомана“. Но друга важна причина са и „високите цени на енергията в ЕС“, като имаме предвид, че отрасълът се характеризира с голяма енергоемкост. Макар че тези цени показват тенденция към спад през последните месеци, те все още остават високи, след големия скок провокиран от руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г.
Мерки срещу нелоялната конкуренция
В този контекст производството на стомана в ЕС „е намаляло с 30% от 2008 г. насам, за да достигне 126 милиона тона през 2023 г.“, посочват производителите в писмото си. То може да спадне до 60% от капацитета на европейските доменни пещи, което е минималното ниво, за да може да бъде секторът жизнеспособен“, според федерацията Eurofer. В същото време те твърдят, че „близо 100 000 работни места“ са били загубени „през последните 15 години“.
Но производителите не се задоволяват само с това да отправят предупреждение в писмото си. Те показват възможните решения, вдъхновени от неотдавнашния доклад на Марио Драги за конкурентоспособността на Европа. По този начин те настояват за мерки за „укрепване и гарантиране“ на „търговската защита на ЕС“ срещу търговски практики, които определят като нелоялни, „както и за структурно решение“ срещу въздействието на „устойчивостта и задълбочаването на световния свръхпроизводствен капацитет“.
Те също така призовават за подобряване на „механизма за въглеродна корекция по границите“ (CBAM на английски) „за да се предотврати заобикалянето, пренасочването на ресурсите и делокализацията“, намаляване на енергийните разходи за сектора и „създаване на пилотни пазари за стимулиране на търсенето на зелена стомана в Европа”.
Китай е посочен за основния виновник
Тези опасения на производителите на стомана във всеки случай не са нови. Производственият свръхкапацитет е известен отдавна. Той достигна 551 милиона тона през 2023 г. в световен мащаб, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). И още по-притеснителното е, че през 2026 г. трябва да бъдат инсталирани допълнителни мощности с капацитет от 157 милиона тона.
Китай се сочи за основен виновник за задълбочаването на това явление, защото страната преживява криза в сектора на недвижимите имоти, което се отразява на строителството и следователно на търсенето на материали. В същото време и търсенето на международните пазари е по-слабо. Въпреки това китайското правителство продължава да субсидира масирано определени индустрии, което позволява на производителите да продължат да произвеждат и изнасят на изкуствено занижени цени.
Това е и причината Съединените щати да наложат мита върху вноса на китайска стомана, но също и на други материали като алуминий, за да защитят американското производство от една конкуренция, определяна като нелоялна. Мярката беше въведена по време на мандата на Доналд Тръмп и потвърдена тази година от президента Джо Байдън. За такава настоява и стоманодобивната индустрия в Латинска Америка.
В Чили през април бяха въведени мита върху вноса на стомана, но за съжаление твърде късно. Най-големият стоманодобивен комбинат в страната, Huachipato, разположен в центъра, беше принуден да затвори след 74 години работа, притиснат от китайската стомана, която се продава с 40% по-евтино от тази местно производство. Десет милиона тона китайска стомана заляха Латинска Америка през миналата година, което е ръст от 44% в сравнение с 2022 г., според Latin American Steel Association (Alacero). За 20 години Китай е увеличил дела си на световния пазар на стомана от 15% на 54%.
