Human Progress представя книгата на Мариан Тупи и Гейл Пули „Свръхизобилието“ (Superabundance), публикувайки предговора на полското издание…
В свят, пълен с популярни медийни заглавия, предупреждаващи за изчерпване на ресурсите, екологични кризи и пренаселеност, струва си да вземете книга, която обяснява защо няма нужда да се страхувате. Superabundance от Мариан Тупи и Гейл Пули, базирана на данни и убедителни аргументи, показва, че наличието на широка гама от ресурси непрекъснато се увеличава през последните 150 години. Това е възможно благодарение на прогреса и хората зад него – тяхната креативност и иновации.
В зависимост от избора на стоки и периода на анализ, изобилието – разбирано като броя работни часове, необходими за придобиване на определен продукт или услуга – се е подобрило през последните десетилетия средно с 2-4% годишно, като ефективно се удвоява на всеки 20 до 35 години. За да разберем феномена на изобилието, самото време е ключово, третирано от авторите като мярка за богатство. Този подход предоставя интересна алтернатива на полезния, но несъвършен показател за БВП (брутен вътрешен продукт). Така наречените „времеви цени“, използвани от Тупи и Пули, са насочени към някои от слабостите на БВП, като например трудностите при измерване на промените в качеството на продукта и иновациите.
От историческа гледна точка, натрупаното знание в края на 18-ти век, заедно с либералните идеи, позволиха преминаването от хроничен недостиг към изграждането на свят на нарастващо изобилие в различни области и региони на земното кълбо. Значително предимство на книгата са данните и диаграмите, които илюстрират как положението на човечеството се е подобрило през десетилетията. Освен това, в случая на много стоки и ресурси, изобилието се е увеличило по-бързо от населението, което авторите наричат титулярното „свръхизобилие“.
Книгата развенчава мита за пренаселването и опровергава идеите на привържениците на Малтусианството, които твърдят, че предвид ограничените ресурси на планетата, нарастването на населението е неустойчиво. По-голямото население означава повече умове, способни да генерират иновативни решения на нашите общи проблеми. Както Джордж Гилдър заявява в предговора на книгата, „хората не са бреме за ресурсите – те са източник на ресурси“.
Свръхизобилието предизвиква песимистичните вярвания за влошаващото се състояние на света, като твърди, че бъдещето на човечеството може да бъде не само поносимо, но и изпълнено с просперитет. Фондацията за икономическа свобода подкрепи полското издание на книгата, не само за да покаже на читателите, че състоянието на света днес е много по-добро от миналото, но и по-добро, отколкото бихме могли да вярваме. По-важното е, че книгата ни оставя с ключов въпрос: ще продължи ли свръхизобилието?
Тупи и Пули подчертават условията, необходими за това продължение. Първо, това ще зависи от хората и свободата на мисълта, водещи до идеи, които могат да бъдат подложени на пазарни тестове и в крайна сметка да стимулират напредъка. Второ, свободата на словото е от решаващо значение за растежа на изобилието, свобода, която днес е изправена пред сериозни предизвикателства – както от авторитарни режими в по-бедните страни, така и от университети в по-богатите нации. Трето, продължаването на напредъка изисква защитата и укрепването на свободния пазар, където се тества истинската стойност на човешките идеи.
Авторите отбелязват, че човешките психологически черти, оформени от стотици хиляди години еволюция, не са благоприятни за институционални решения, които насърчават прогреса. Биологично обусловената „жажда за ежедневна доза страх и безпокойство“ създава благоприятна почва за различни популистки сили в политиката, които обещават равенство и сигурност, насърчават племенния живот (ние срещу тях) и гледат на икономиката като на игра с нулева сума – където печалбата за един човек е загуба за друг. Повечето явления в свободната икономика обаче са игри с положителна сума, облагодетелстващи различни страни, участващи в транзакциите, често непознати една за друга.
Аргументите в книгата на Тупи и Пули предлагат рационален контрапункт на силните тенденции в човешката психика, които са били полезни за оцеляването в праисторически времена, но възпрепятстват развитието и подобряването на качеството на живот в днешната икономика, основана на търговията, услугите, мирното сътрудничество и глобализацията.
Полша пое по пътя на ускорено развитие след успешната си трансформация през 1989 г. и въпреки многото икономически предизвикателства има потенциал за по-нататъшен растеж и дори по-голям просперитет в бъдеще. Уроците от Superbundance могат да бъдат ценни за всеки, който иска да създаде по-благоприятни условия за икономическа свобода, частно предприемачество, иновации и, следователно, икономически растеж. Насърчавам ви да го прочетете и да се ангажирате като граждани в стремежа към непрекъснат напредък.
