Самодоволството в борбата с изменението на климата и опазването на биоразнообразието застрашава икономическото ни оцеляване. Колкото повече чакаме, толкова по-високи ще бъдат разходите. В коментар за блога на ЕЦБ президентът на банката Кристин Лагард предупреждава за нарастващата разлика между поетите ангажименти и необходимите инвестиции...
Всички сме го чували отново и отново: или се борим с изменението на климата и опазваме природата, или се сблъскваме с високата цена на нашето бездействие. И тази цена расте с всеки изминал ден. Помислете само за скорошните наводнения в Испания, сушите в басейна на Амазонка или бурите в Северна Америка. Тези събития са ужасяващи сами по себе си, но също така съсипват основите на нашите икономики и в крайна сметка основата на икономическото ни оцеляване.
Справянето с климатичните и природни кризи изисква спешни инвестиции в три области: смекчаване на изменението на климата, адаптиране и помощ при бедствия. С други думи: трябва да ограничим изменението на климата във възможно най-голяма степен, да се подготвим за това, което не можем да избегнем, и да помогнем на тези, които са най-силно засегнати. Всичко това е жизненоважно – и скъпо. Досега обаче сме мобилизирали само малка част от финансирането, от което се нуждаем.
За да продължим да изпълняваме целите на Парижкото споразумение, глобалните годишни инвестиции в смекчаване на изменението на климата, предназначени да помогнат за прехода на нашите икономики, трябва да достигнат до 11,7 трилиона щатски долара годишно до 2035 г., според оценки на Програмата на ООН за околната среда (UNEP). Това се равнява на около 10 процента от световната икономическа продукция. Само енергийният преход изисква инвестициите в чиста енергия да се утроят до 2030 г. Спешно трябва да отключим всички възможни източници на капитал, бързо и в мащаб, и да въведем регулаторните условия за финансиране на нашето зелено бъдеще и опазване на природата.
Изменението на климата и деградацията на природата ще трансформират нашите общества, независимо от действията, които предприемаме. Това означава, че трябва да се адаптираме и да станем по-устойчиви – и трябва да го направим по честен и справедлив начин.
Дори и при най-оптимистичните сценарии, правителствата ще трябва да помогнат, особено в най-уязвимите групи. И все пак, разглеждайки инвестициите за адаптиране към климата, разликата между това, което е необходимо и това, което е планирано – това, което наричаме „недостиг на финансиране“ – се разширява. UNEP също така изчислява, че тези нужди от финансиране нарастват. Те са с 50% по-високи от предварително изчислените и до 18 пъти по-големи от настоящите ангажименти.
Изоставането в смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него увеличава риска от природни бедствия и на свой ред необходимостта от помощ при бедствия. Особено задължение за най-силните страни е да помагат на най-уязвимите както по хуманитарни, така и по икономически причини. Но тук отново усилията ни далеч не са достатъчни и финансирането за подпомагане на климатичните бедствия е далеч от това, което трябва да бъде.
Това отчасти се дължи на разширяващата се разлика между застрахованите и незастрахованите загуби. Според Swiss Re само 38% от общите 280 милиарда щатски долара глобални икономически загуби през 2023 г. са били застраховани и по-голямата част от тях са били концентрирани в индустриализирания свят. Споразумението относно Фонда за загуби и щети, постигнато преди две години на COP 27 в Шарм ел-Шейх, беше добре дошла стъпка, а COP29, която започва тази седмица в Баку, е възможност за страните да го снабдят с капитала, от който фондът се нуждае. Предвид неравномерното въздействие на изменението на климата обаче, по-развитите страни трябва да увеличат своя принос към него.
Изменението на климата и деградацията на природата са заплахи за нашите икономики. Ето защо Европейската централна банка и други централни банки ги вземат предвид, когато работят за поддържане на цените стабилни, банките здрави и финансовата система сигурна. Нашата задача е да събираме и анализираме данни за това как изменението на климата и загубата на природа оказват влияние върху банките и икономиката. Това може да помогне за ефективното насочване на вече ангажираното и бъдещото финансиране, така че икономиката да се приведе в съответствие с целите на Париж.
Но правителствата са тези, които са в челните редици на борбата срещу изменението на климата. Те са тези, които разполагат със средствата и инструментите да се справят с него. Те обаче не могат да го направят сами. Компаниите, капиталовите пазари и рисковите инвеститори също ще играят жизненоважна роля във финансирането на екологични иновации. А в рамките на ЕС структурните политики, фискалните стимули (като ценообразуване на въглеродните емисии и премахване на субсидиите за изкопаеми горива), плановете за преход и напредъкът в съюза на капиталовите пазари са от решаващо значение за премахването на инвестиционните бариери и ускоряването на зеления преход.
Справянето с изменението на климата и опазването на биоразнообразието по справедлив и справедлив начин не е задача, която можем да си позволим да оставим на бъдещите поколения – наш дълг е да действаме сега. За да гарантираме икономическото си оцеляване, трябва да инвестираме в нашето зелено и устойчиво бъдеще. Тазгодишният COP идва в момент, в който трябва да бъде преодолян недостигът на глобалното финансиране на климата.
