В края на един труден първи ден и след часове забавяне поради разногласия между отделните блокове държави, в крайна сметка близо 200-те страни, представени на COP29, приеха първите правила за пазара на въглеродни кредити, който досега беше без международно регулиране и в резултат на това обект на злоупотреби, измами и грийнуошинг*, пише france24.
Това беше първата стъпка напред. Страните от целия свят приеха новите правила на ООН за противоречивия пазар на въглеродни кредити, което е ключов етап към подпомагането на страните да изпълнят задълженията си по отношение на климата.
„Това е изключително важно“, заяви в Баку Ерика Ленън, експерт в Центъра за международно екологично право, защото ще „отвори пътя“ към един по-установен пазар на въглерода, предназначен за размяна на качествени въглеродни кредити с норми, утвърдени от ООН. Но както повечето неправителствени организации, тя е критична към начина, който смята за не много прозрачен, чрез който текстовете бяха прокарани на конференцията на ООН за климата.
Oil Change International разкритикува това решение, взето „без обществен дебат или проверка“.
Импулс за разработване на дългоочаквания механизъм
И други официални документи трябва да бъдат изготвени, за да се установи напълно един надежден пазар, но решението от понеделник ще даде тласък за изработването на механизъм, който се очакваше да бъзе въведен още след Парижкото споразумение от 2015 г. и по-специално член 6 от него.
Въпреки това „още е рано да се вика победа“, изтъква европейски преговарящ, изразявайки съжаление, че одобреният текст оставя други дългогодишни аспекти на механизма в неизвестност.
Въглеродните кредити се създават от дейности, които намаляват емисиите на парникови газове, на които се дължи за глобалното затопляне, като засаждане на дървета, защита на местообитанията или замяна на замърсяващите въглищни централи със слънчеви или вятърни турбини. Един кредит е равен на един тон въглероден диоксид, чието проникване в атмосферата е предотвратено или е отстранен от нея.
Критериите, приети в Баку, определят методологията за изчисляване на броя кредити, които даден проект може да генерира, и какво се случва, ако съхраненият въглерод се загуби, например ако засадената гора изгори.
Предложените норми засягат главно държавите – особено големите замърсители – които се стремят да компенсират своите емисии като закупуват кредити от страни, които са намалили парниковите газове над равнищата, които са обещали. Това в крайна сметка ще позволи на страните да използват закупените въглеродни кредити, за да намалят, поне на хартия, своите емисии на парникови газове.
Досега този пазар се развиваше от само себе си, извън всякакви международни правила и се използваше главно от компании, желаещи да „компенсират“ емисиите си и да претендират за въглеродна неутралност. Но различни проучвания показаха неефективността на множество проекти, сертифицирани от частни организации, които не разполагат с надеждна методология, често пъти в ущърб на местното население.
*Greenwashing – процес на предаване на фалшиво впечатление или подвеждаща информация за това как продуктите на дадена компания са екологични и устойчиви, докато всъщност не са
