Постигането на целите на ЕС за климатична неутралност изисква дълбоки структурни промени и значително частно финансиране, за което е необходима здрава финансова система. Поради това, по искане на Европейската комисия, ЕЦБ чрез моделите си за стрес тестове оцени колко издръжливи са банките, инвестиционните фондове и застрахователите на стрес, възникващ по време на зеления преход. Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос обяснява констатациите с публикация в блога на банката…
Постигането на въглеродно неутрален Европейски съюз до 2050 г. ще изисква устойчив финансов сектор, който да осигури финансирането за необходимите инвестиции. С други думи, финансовата система трябва да бъде достатъчно силна, за да финансира зелената трансформация на нашата икономика. Очаква се пътят да бъде неравен и ще има рискове от прехода по пътя. Те възникват, когато компаниите и финансовите институции трябва да адаптират своите бизнес модели и операции към промените в регулациите, поведението на потребителите или предпочитанията на инвеститорите – понякога доста бързо.
Оценката разглежда как банките, инвестиционните фондове, институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) и застрахователите в Европейския съюз ще се справят при три различни сценария, определени от Европейската комисия и разработени от Европейския съвет за системен риск. И трите приеха пълното прилагане на пакета на ЕС „Fit-for-55“, набор от мерки, който включва целта за намаляване наполовина на въглеродните емисии до 2030 г. и превръщане в въглеродно неутрални до 2050 г.
Рисковете на прехода и финансовата система
Трите сценария на нашия стрес тест разглеждат рисковете от прехода и макроикономическите променливи за осемгодишен хоризонт. Съгласно основния сценарий пакетът се прилага в икономическа среда, както се предвижда да се развие в макроикономическите прогнози на служителите на Евросистемата от юни 2023 г. Но, разбира се, нещата може да се окажат по-трудни. Така че първият неблагоприятен сценарий си представя и моделира инвеститорите, които внезапно се отклоняват от „кафявите“ компании – тези с неблагоприятни за околната среда бизнес модели – което води до значителен спад в стойността на техните активи. И за да направи нещата още по-предизвикателни, вторият неблагоприятен сценарий въвежда рецесия, характеризираща се със стандартните фактори на макроикономически стрес като рязък спад на БВП и цените на недвижимите имоти – в допълнение към кафявото.
При базовия сценарий, като се изключи смекчаващият ефект от приходите, финансовите институции във всички сектори понасят умерени загуби. Тези загуби идват от повишения риск от неизпълнение от фирми, които спешно трябва да инвестират в намаляване на своите въглеродни емисии и в резултат на това имат по-малки печалби и по-големи дългове. Добавянето на „кафяво“ към базовия сценарий води до малко увеличение на загубите. Това означава, че промените във възприеманите климатични рискове сами по себе си не са заплаха за финансовата стабилност по време на зеления преход. Но картината се влошава значително, когато „бягането от кафявото“ съвпадне с рецесия. В този случай загубите се увеличават значително. Въпреки това се очаква въздействието върху капитала на финансовите институции да бъде смекчено от фактори като приходите на банките, задълженията на застрахователите и паричните потоци и холдингите на фондовете, които не са включени в тази оценка.
Добрата новина е, че констатациите показват, че цялостната стабилност на финансовата система не е изложена на риск при тези специфични неблагоприятни сценарии. Въпреки това значителните загуби при втория неблагоприятен сценарий подчертават необходимостта финансовите институции да управляват правилно рисковете, свързани с климата. Освен това е от съществено значение координиран политически подход за финансиране на зеления преход.
Ако разгледаме банковия сектор, констатациите показват, че банките трябва да могат да продължат да финансират компании по време на зеления преход. Това важи както за основния сценарий, така и за първия неблагоприятен „кафяв“ сценарий на кафяво. Въпреки това, когато силно неблагоприятните икономически условия се комбинират с рискове, свързани с климата – както е моделирано от втория неблагоприятен сценарий – нашият анализ показва, че заемите за тези компании могат да намалеят с до 11% през осемгодишния период
Това би било резултат от опитите на банките да възстановят платежоспособността си, след като балансите им бяха засегнати от по-големи загуби, както и от рецесията.
Банките са засегнати по различен начин при всеки сценарий, като тези, които са по-изложени на енергоемки сектори, виждат по-големи спадове в обемите на заемите поради ефекта на изтичане. При двата неблагоприятни сценария може да се наложи банките да увеличат кредитирането за енергоемки сектори повече, отколкото за по-малко енергоемки сектори, така че техните корпоративни клиенти да могат да посрещнат своите екологични инвестиционни нужди.
Как публичната политика може да помогне на компаниите, преминаващи през зелен преход, да получат достатъчно финансиране?
Според нас политиката трябва да има всеобхватна перспектива за това как да се подкрепят фирмите и секторите, основаващо се на това къде се намират в техния цикъл на зелени иновации и какви цели за преход имат. Той също така трябва да включва всички финансови посредници и пазари, за да се гарантира, че нуждите от финансиране на нашата икономика са задоволени. Сегменти на финансовия пазар извън банковия сектор, като рисков капитал, могат да бъдат особено ефективни, когато става въпрос за финансиране на иновативни стартиращи фирми и подкрепа на проекти за зелени технологии.
Междусекторна оценка за завършване на анализа
Тъй като различните финансови сектори са взаимосвързани, ЕЦБ и европейските надзорни органи работят заедно, за да допълнят секторните резултати с междусекторна оценка.
Този допълнителен анализ разглежда възможността реакцията на всяка финансова институция на финансовия стрес да предизвика зараза и да засили стреса върху други финансови институции и сектори. Тук съществена роля играят ликвидните рискове и реакциите, които предизвикват.
Съгласно основния сценарий ефектите на усилване се ограничават, но те могат да доведат до загуби, които са с до 50% по-големи, когато „кафевият“ сценарий предизвика ликвиден стрес. Ефектите на усилване варират в различните сектори. Инвестиционните фондове са изправени пред по-голям ликвиден стрес в резултат на обратното изкупуване, което може да ги принуди да изключат продажби на активи. Това означава, че инвестиционните фондове могат да се превърнат в основен двигател на последващи загуби за всички сектори. Застрахователите са по-изложени на това чрез притежаваните от тях дялове във фондове и обезценени ценни книжа, докато банките са по-малко застрашени поради по-малките си експозиции и стратегии за хеджиране.
Координираните усилия са от съществено значение за отключване на капитала, от който се нуждаем за зеления преход в Европа. Политиците трябва да улеснят този процес, а надзорните органи трябва да внимават за потенциалните рискове, които биха могли да подкопаят способността на ЕС да постигне целите си по отношение на изменението на климата.
