В първите по-студени дни на ноември цените на електроенергията се повишиха, което за пореден път отключи вълна от пропаганда, целяща да всее страх у българското общество за сигурността на доставките и да внуши, че въглищните централи следва да се запазят на всяка цена.
Подобни послания отклоняват вниманието от нуждата спешно да се ускори декарбонизацията на електроенергийния сектор, като се отключи огромния потенциал на вятърната енергия в България както на брега, така и в морските пространства. Вятърните електроцентрали ще спомогнат за балансирането на огромния брой нови фотоволтаични централи в България, докато се въведат необходимото количество мощности за съхранение на електроенергия.
Електроенергията от вятърната енергия е по-евтина от средните цени на пазара на едро в България и региона. Тя пряко ще замести нуждата от използването на много по-скъпите местни въглищни централи или вноса на електроенергия, произведена от газовите централи в Гърция.
Това се изтъква най-новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията, който обрисува една възможна „Стратегическа рамка за офшорната вятърна енергия в Черно море“.
Подчертава се, че на сушата България може да изгради минимум 10 ГВт вятърни електроцентрали, като съществуват вече проекти поне за половината от този потенциал. Тяхното осъществяване е блокирано от масирана информационна и политическа кампания, организирана от проруски мрежи за влияние, които се възползват от насаждането на нерационални страхове у местните общности.
От друга страна, вятърната енергия в морските пространства на Черно море ще даде възможност на България да отключи потенциала на една нова индустрия, която не само ще подобри енергийната сигурност на страната, ще ускори енергийния преход, но и ще създаде огромна добавена стойност за регионалната черноморска икономика.
Според настоящите, до голяма степен консервативни прогнози, Полша, Хърватия, Румъния и България имат потенциал да осъществят проекти за вятърни централи в морските пространства с общ капацитет от 15 ГВт до края на десетилетието. Освен това очакванията са за изграждането на общо около 40 ГВт капацитет до 2050 г., което все още представлява малък дял от целта от 300 ГВт, включена в Стратегията на ЕС за офшорна възобновяема енергия.
По време на представяне на анализа е обсъден и приетия на първо четене в началото на 2024 г. цялостен проект на Закон за възобновяемите енергийни източници в морските пространства. Той ще гарантира, че българското правителство ще е в състояние да развива районите с най-добър естествен потенциал за вятърна енергия в българския участък на Черно море при най-ниски разходи за обществото и по най-устойчив начин.
ЦИД е направил проучване на четири зони в българската акватория на Черно море, които биха били подходящи за потенциално разработване на офшорни вятърни проекти.
Районът с най-голям вятърен ресурс, с по-малка дълбочина и липса на конфликти със съществуващи екологични зони и транспортни маршрути е над 400 квадратни километра край Шабла, където потенциално могат да бъдат инсталирани вятърни централи с капацитет от 4.3 до 5 ГВт.
При очаквана среднопретеглена цена на производството на електроенергия от вятърни централи в Черно море от около 90-100 евро/МВтч, те ще осигурят по-евтини доставки за електроенергийната борса в периодите на недостиг и пикови равнища на цените, като не само, че не биха имали нужда от държавна подкрепа, а по-скоро ще допринасят за финансовата устойчивост на Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС).
От Центъра предупреждават, че като бави приемането на регулаторна рамка за вятърната енергия в морските пространства, България изостава от Румъния, Гърция и Турция, които имат ясна дългосрочна визия и конкретни цели за изграждането на вятърни централи в морските пространства. Румъния, която вече има приет специален закон за офшорния вятър и е в процес на изготвянето на търговите процедури за отдаване на концесия на най-перспективните зони за разработване, като очакванията са, че до 2035 г. ще бъдат изградени между 3 до 7 ГВт мощности в Черно море. Турция също наскоро публикува детайлна пътна карта за разработване на вятърни електроцентрали в морските пространства, която предвижда изпълнението на офшорни проекти от до 7 ГВт до 2040 г. Гърция е в най-напреднал етап на развитие на сектора. Правителството прие специален закон за вятърните централи в морските пространства през 2023 г., публикува стратегия за въвеждане в експлоатация на минимум 1.9 ГВт централи до 2030 г. и очаква да открие първия концесионен търг за 6 перспективни зони през 2027 г.
Според ЦИД от ключово значение е да се даде рамка за откриване на търгови процедури за отдаване на концесия на зоните с най-голяма перспектива, като конкурсите да са обвързани с механизми за управление на финансовия риск, като договорите за разлика, залегнали в основата на европейската реформа на електроенергийния пазар от 2022 г., която цели да се намали волатилността и пиковите равнища на цените. Подобни инструменти, които са включени в повечето регулаторни рамки за развитие на офшорната индустрия в Европа, включително и в Румъния, ще са необходими и за привличането на интереса на най-големите компании в сектора.
