В дългосрочен план тарифите ще бъдат отрицателни за глобалния растеж. Винаги е било така: ако повишите тарифите на глобална основа, това намалява глобалния БВП навсякъде. Трудно ми е да се примиря с предложението „да направим Америка отново велика“. Как да направите Америка отново велика, ако световното търсене пада? Особено ако това се случи в момент, когато няма толкова много застой в икономиката на САЩ, което ограничава пространството за отговор на изчезващото вносно предлагане. Ето защо наистина трябва да разберем обхвата, целта и темпото на тарифите, за да измерим въздействието и наистина да оценим какво ще бъде то.
Това коментира президентътг на ЕЦБ Кристин Лагард в интервю за Файненшъл Таймс, публикувано от пресцентъра на банката.
Тя разчита обявените от Тръмп бъдещи мита, включително за европейския внос „между 10-20%“, като опция за провеждане на преговори. „Между 10 и 20% има 100% разлика. Това също е интересно. Мисля, че това е показателно за подхода, за който се твърди, че често се използва от новоизбрания президент Доналд Тръмп, който се състои в преговори. Фактът, че предлагате диапазон, означава, че сте отворени за дискусия“, изтъква Лагард.
Тя смята, че ЕС може да предложи да закупим определени неща от Съединените щати и да дадем знак, че сме готови да седнем на масата и да видим как можем да работим заедно. По думите й, това е по-добър сценарий от чиста стратегия за отмъщение, която може да доведе до процес „око за око“, при който никой не е истински победител.
Лагард не допуска, че се подготвя търговска война, защото търговска война като цяло ще е нетно отрицателна за всички, не само за целите на американските мита. „Когато започнете да обмисляте търговска война, скоро можете да видите ескалация, което според мен е чисто негативно. Това не може да бъде в интерес на никого, нито за Съединените щати, нито за Европа, нито за когото и да било. Това би предизвикало глобално намаляване на БВП“, коментира президентът на ЕЦБ.
Тя дава за пример ситуацията преди време, със заплахата от мита за Европа – върху всички категории стомана – и подходът, възприет тогава от Европейската комисия – да се седне и говори. Не да отвръщаме, а да преговаряме. Според Лагард Европа може да говори за закупуване на повече течен природен газ от Съединените щати. Има и цяла категория отбранителни стоки, някои от които не сме в състояние да произвеждаме тук, в Европа, и които биха могли да бъдат закупени от държавите-членки в рамките на сплотен подход на ЕС.
Лагард обръща и внимание, че някои от произведените в Китай продукти, които очевидно ще бъдат по-малко конкурентни на американските пазари, ще се опитат да намерят пътя си някъде другаде – и това със сигурност може да бъде третата по големина икономическа зона в света: Европа. В този контекст тя смята, че свободната търговия с Китай е по-привлекателна, ако е реципрочна и изгодна и за двете страни. В противен случай рискът е тарифите да бъдат повишени от Европа, както вече се случи с електрическите превозни средства. Може да се случи в междинна фаза. Но виждам това като риск, защото ескалиращите тарифи не са нито крайно, нито оптимално решение.
Кристин Лагард не смята, че настоящата ситуация може да се нарече европейска криза. „Не, не мисля, че е криза. Мисля, че е пробуждане. Това е голямо пробуждане“, изтъква тя, макар че признава, че през последните 30 години разликата със САЩ се е разширила. „Пропуснахме трансформиращото въздействие на първата ИТ революция. През 90-те години на миналия век Съединените щати го следваха и в тази конкретна област загубихме конкурентоспособност“, изтъквна президентът на ЕЦБ.
Относно настоящата ситуация, свързана с изкуствения интелект, Кристин Лагард смята, че Европа може да навакса изоставането от САЩ и Китай, тъй като има много компании. Проблемът е, дали те могат да останат независими. „Това е предизвикателството за европейските компании. Можем ли всъщност да продължим да ги финансираме, да им помагаме и да им даваме свободата и пространството да правят иновации и да продължат да бъдат шампиони в съответните си области“, отбелязва още Лагард.
