Разтежът на външното търсене на български стоки и услуги през 2024 г. ще бъде по-нисък спрямо заложения в макроикономическата прогноза от юни 2024 г. Въз основа на допусканията се предполага външното търсене да нарасне с 1.2% през 2024 г., след което растежът му да се ускори до 3.5% и 3.6% през 2025 г. и 2026 г.
Това сочат данните от последната макроикономическа прогноза на БНБ, изготвена към 8 ноември.
Очакванията на пазарните участници са за понижение на годишна база на цените в евро на енергийните суровини на международните пазари през целия прогнозен период. Въпреки това, предвид допусканията за повишение на цените на неенергийните суровини, претеглените по значимост за международната търговия на България цени на суровините в евро се очаква да нараснат с около 1.6% през 2024 г. и с темпове между 2.2% и 3% през 2025 г. и 2026 г.
БНБ очаква през 2024 г. растежът на реалния БВП на България да възлезе на 2.2% (по-малко от посочените 2.4% в есенната икономическа прогноза на ЕК, бел. ред.). Основен положителен принос за този растеж ще имат частното потребление и изменението на запасите, докато приносът на публичните инвестиции и на нетния износ се очаква да е отрицателен. Прогнозираното увеличение на потребителските разходи през 2024 г. се дължи най-вече на нарастването на заетостта и на заплатите в реално изражение, както и на по-високите социални трансфери към домакинствата.
Растежът на реалния БВП се очаква постепенно да се ускори до 2.7% през 2025 г. и 3.4% през 2026 г., (отново по-малко от прогнозираните 3% от ЕК) като тази динамика ще се определя главно от заложения профил на инвестициите общо в икономиката и от прогнозираното по-съществено ускоряване на растежа на износа на стоки и услуги през 2026 г. Същевременно частното потребление ще продължи да има най-голям принос за нарастването на реалния БВП през 2025 г. и 2026 г.
Годишната инфлация се очаква да бъде 1.9% в края на 2024 г. (спрямо 5.0% в края на 2023 г.), а средногодишната инфлация да се забави до 2.5% (спрямо 8.6% през 2023 г.). Прогнозираното забавяне на инфлацията в края на 2024 г. отразява главно понижението на цената на петрола на международните пазари и поевтиняването на внасяните в страната промишлени стоки.
Факторите, които ще продължат да оказват натиск за повишаване на цените както в краткосрочен, така и в средносрочен период, остават прогнозираните високи темпове на растеж на разходите за труд на единица продукция и на частното потребление. В резултат на това се предвижда групите на услугите и храните да продължат да имат най-висок положителен принос за общата инфлация през периода 2024−2026 г., следвани от групата на стоките и услугите с административно определяни цени. БНБ очаква темпът на нарастване на ХИПЦ да се ускори до 2.5% в края на 2025 г. и да възлезе на 2.4% в края на 2026 г.
Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2024 г., докато за 2025 г. и 2026 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий с оглед на продължаващите глобални геополитически конфликти. В допълнение продължават да съществуват значителни вътрешни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС.
