За първи път от 2020 година брутният външен дълг нараства на годишна база и като процент от БВП. По данни на БНБ в края на септември 2024 година той възлиза на 48 084.5 млн. евро (48% от БВП), което е с 4785.8 млн. евро (11.1%) повече в сравнение с края на септември 2023 г. (43 298.7 млн. евро, 45.7% от БВП).
От данните става ясно, че основен принос за ръста на дълга има сектор Държавно управление, където брутният външен дълг е 13 584.7 млн. евро (13.6% от БВП). Спрямо края на септември 2023 г. (9169.4 млн. евро, 9.7% от БВП) той нараства с 4415.3 млн. евро (48.2%). За сравнение, в края на септември 2023 година той е нараснал спрямо година по-рано само 8%, а спрямо БВП има намаление.
Краткосрочните задължения са 8798.9 млн. евро (18.3% от брутния дълг, 8.8% от БВП) и се повишават с 543.7 млн. евро (6.6%) спрямо септември 2023 г. (8255.2 млн. евро, 19.1% от дълга, 8.7% от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 39 285.6 млн. евро (81.7% от брутния дълг, 39.2% от БВП) в края на септември 2024 г., като нарастват с 4242.1 млн. евро (12.1%) спрямо края на септември 2023 г. (35 043.5 млн. евро, 80.9% от дълга, 37% от БВП)
Към края на септември 2024 г. 29 962.1 млн. евро (62.3%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 78.4% от брутните външни задължения, при 79% година по-рано.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13 187.9 млн. евро (13.2% от БВП) в края на септември 2024 г., което е с 363.6 млн. евро (2.7%) по-малко спрямо края на септември 2023 г. (13 551.4 млн. евро, 14.3% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 27.4% към края на септември 2024 г., при 31.3% към септември 2023 г.
