Китай забрани износа за САЩ на артикули, свързани с минералите галий, германий и антимон, които имат потенциални военни приложения, съобщава министерството на търговията, цитирано от Ройтерс. Това се случва ден след последните рестрикции на Вашингтон срещу сектора на чиповете в Китай, ограничаващи износа за 140 компании, включително производителя на оборудване за чипове Naura Technology Group.
Директивата на Пекин относно така наречените артикули с двойна употреба с военна и гражданска употреба, която се позовава на опасения за националната сигурност и влиза в сила незабавно, изисква и по-строг преглед на крайната употреба на графитни артикули, изпращани до САЩ.
„По принцип износът на галий, германий, антимон и свръхтвърди материали за Съединените щати не се разрешава“, информират от министерството.
Галият и германият се използват в полупроводниците, докато германият се използва и в инфрачервената технология, оптичните кабели и слънчевите клетки.
Миналата година на Китай се падат 48% от световно добития антимон, който се използва в боеприпаси, инфрачервени ракети, ядрени оръжия и очила за нощно виждане, както и в батерии и фотоволтаично оборудване.
Тази година Китай е източник на 59,2% от производството на рафиниран германий и 98,8% от производството на рафиниран галий, според консултантската компания Project Blue.
„Този ход е значителна ескалация на напрежението във веригите за доставки, където достъпът до суровини вече е ограничен на Запад“, изтъква съоснователят на Project Blue Джак Бедър, цитиран от Ройтерс.
Цените на антимоновия триоксид в Ротердам са скочили с 228% от началото на годината до 39 000 долара за метричен тон, показват данни от доставчика на информация Argus.
„Всеки ще копае в задния си двор, за да намери антимон. Много държави ще се опитат да намерят находища на антимон“, изтъква дребен търговец на метали в Европа, пожелал анонимност.