Като още един знак за безразсъдното си оттегляне от отговорността в международната търговия се съобщава, че Съединените щати отказват да платят своя договорен дял от бюджета на закъсалата Световна търговска организация (СТО). В Женева американски делегати очевидно са казали на други членове на СТО, че плащанията за бюджетите на СТО за 2024 г. и 2025 г. са задържани в очакване на преглед на всички вноски на САЩ към международни организации*.
Досега никой в Женева не казва много за тази последна обида от страна на администрацията на Тръмп за търговията с мултилатерализъм (след предишните обиди на Тръмп и тези на Джо Байдън от близо десетилетие). Останалите 165 страни-членки на СТО правят всичко възможно да се преструват, че Съединените щати не действат толкова зле, колкото в управлението на международната търговия, както правят от известно време. Но става все по-трудно за тях да се преструват, че всичко все още е наред с базираната на правила многостранна търговска система, в създаването на която Съединените щати изиграха основна роля, но сега изглежда са склонни да изоставят напълно.
Защо Съединените щати биха отказали да плащат задълженията си към СТО? Белият дом не казва.
Отказът не е, защото размерът на вноските би разбил бюджета на САЩ. Като цяло СТО има годишен бюджет от около 232 милиона долара. По дългогодишно споразумение всяка година тази сума се разпределя пропорционално между 166-те членки на СТО според дела им в световната търговия през предходната година. Съответно, Съединените щати трябва да плащат около 11 процента от този бюджет на СТО – около 24 милиона долара годишно.
Това вероятно е по-малко, отколкото американските данъкоплатци харчат, за да плащат за честите голф пътувания на президента Тръмп, чиито разходи възлизат на десетки милиони долари. Наистина, един доклад изчислява, че голфът на Тръмп вече е струвал на бюджета на САЩ 18 милиона долара, откакто той положи клетва за втория си президентски мандат на 20 януари. Ако екипът на Тръмп наистина се стреми да спести пари на американците, като действа по-ефективно, би било по-добре да търсят в Мар-а-Лаго, отколкото в Женева.
Отказът не е и защото размерът на таксите в СТО е несправедлив. Ако САЩ смятат, че сегашната система за разпределение на вноските е несправедлива, те не са го казали. Какво би могло да бъде по-справедливо от разпределянето на плащанията за общия бюджет според съответните обеми на търговията, представлявана от участващите страни? Приблизително 24-те милиона долара в САЩ са най-много от всички останали, защото Съединените щати имат най-големия дял от световната търговия. (Китай е плътно зад тях.) Като най-големият платец на вноски, Съединените щати председателстват бюджетния комитет на СТО, роля, която очевидно са готови да загубят поради неплащане.
Какво получават Съединените щати в замяна на тези годишни такси? Вашингтон получава система, която е позволила на американската и друга търговия по света да протича гладко и справедливо. Това е така, защото тази система се основава на съгласувани правила, които през последния четвърт век бяха подкрепени от последната инстанция на икономически санкции срещу търговски държави, които отказват да ги спазват. Наред с другите предимства, тази базирана на правила многостранна търговска система осигурява – по думите на договора на СТО – „сигурност и предсказуемост“ в световната търговия, така че производителите и търговците да могат да се чувстват уверени при изпращането на своите стоки и услуги през международни граници. И както обясних в свой текст от 2023 г., нито една от най-често срещаните популистки критики срещу организацията, като предполагаемото й пристрастие срещу интересите на САЩ, не е вярна (въпреки че тя все още се нуждае от реформа).
Важно ли е това за Съединените щати? Помислете за друго скорошно събитие. По-рано този месец Съединените щати бомбардираха бунтовници хуси в Йемен, защото те атакуваха петролни танкери и контейнерни кораби, пресичащи Червено море през Суецкия канал. Според вицепрезидента Ванс в скандалния чат в Signal, тези атаки са засегнали 3 процента от търговията на САЩ. Очевидно той смята, че това не оправдава бомбардировката; но президентът Тръмп го направи. За разлика от тези 3 процента от търговията на САЩ, СТО засяга 100 процента от търговията на САЩ. Около 98 процента от цялата световна търговия попада в обхвата на правилата на СТО, които осигуряват „сигурност и предсказуемост” за търговията, а около 80 процента все още се извършват съгласно многостранните правила на организацията.
Разбира се, администрацията на Тръмп гледа накриво на тези международни търговски правила, както и на почти всичко, свързано с международни институции от всякакъв вид. Започвайки при Барак Обама, засилвайки се при Тръмп, продължавайки с Байдън и сега значително влошавайки се при Тръмп, след като той се върна на президентския пост, Съединените щати предадоха историята и идеалите си, като се превърнаха в подигравка в международната търговия. САЩ отслабиха международното върховенство на закона в търговията, подкопавайки системата за уреждане на спорове на СТО. Пренебрегнати са поредица от решения на СТО, които с право са били против Вашингтон. Администрацията показва малък или никакъв интерес към модернизирането на търговската система, за да я направи по-подходяща за целите на 21-ви век.
Като се има предвид всичко това, не би трябвало да е изненада, че администрацията на Тръмп сега отказва да плати вноските си в СТО.
Очертава се по-големият въпрос: Това само прелюдия към оттеглянето на САЩ от СТО ли е? Както ще обясня в предстоящ анализ, Съединените щати биха могли, съгласно договора за СТО, да се оттеглят от членство в организацията, като дадат на останалите членове шестмесечно предизвестие.
Сенаторът републиканец Джош Хоули вече обяви, че скоро ще внесе резолюция, призоваваща за оттегляне на САЩ от СТО. Администрацията на Тръмп все още не е взела позиция по тази предложена резолюция. Ако Тръмп одобри това усилие и ако оттеглянето се случи, това би била най-лошата грешка досега на Тръмп – сред много, много други – в международната търговия.
Междувременно се съобщава, че другите членове на СТО работят по „План Б“, ако след приключване на текущия преглед на вноските Съединените щати в крайна сметка решат да не плащат. Като част от този нововъзникващ план, очаквайте Китай да се засили и да предложи да плаща повече, като може би също така ще поеме председателството на бюджетния комитет на СТО. Не е ясно как това би било в национален интерес на Съединените американски щати, в търговията или по друг начин.
*Анализът е публикуван в блога на Cato Institute. Негов автор е Джеймс Бакхус, известен в цял свят като юрист, активист, писател, учен и държавник. Той е съдия-основател и два пъти председател — главен съдия — на най-висшия съд по световната търговия, Апелативния орган на Световната търговска организация в Женева. Той е отсъждал повече международни търговски спорове в СТО от всеки друг в света. Бивш член на Конгреса на Съединените щати от Флорида и бивш международен търговски преговарящ за Съединените щати. Той е изтъкнат университетски професор по глобални въпроси и директор на Центъра за глобални икономически и екологични възможности в Университета на Централна Флорида
