Изкуственият интелект е нововъзникващ източник на производителност и икономически растеж, който също така променя заетостта и инвестициите. Изкуственият интелект има потенциала и да повиши средния темп на годишен глобален икономически растеж сочат сценариите в анализ, включен в Световните икономически перспективи на МВФ от април 2025 г.*
Изкуственият интелект обаче се нуждае от все повече и повече електроенергия за центровете за данни, които правят фувкционирането му възможно. Полученото натоварване на електропреносните мрежи има сериозни последици за глобалното търсене на електроенергия.
Световните центрове за данни са консумирали до 500 тераватчаса електроенергия през 2023 г., според най-новата годишна оценка на Организацията на страните износителки на петрол. Тази сума, която е повече от два пъти по-висока от годишните нива от 2015 до 2019 г., може да се утрои до 1500 тераватчаса до 2030 г., прогнозира ОПЕК.
Както показва „Графиката на седмицата“ на МВФ, електроенергията, използвана само от центровете за данни, вече е колкото тази на Германия или Франция, до 2030 г. ще бъде сравнима с тази на Индия, най-големият потребител на електроенергия в третия свят. Това също така би надхвърлило прогнозираното потребление на електрически превозни средства, използвайки 1,5 пъти повече енергия от електромобилите до края на десетилетието.
Консумацията на енергия в центровете за данни нараства най-бързо в Съединените щати, дом на най-голямата концентрация на дейтацентрове в света. Енергията, необходима за сървърните ферми в САЩ, вероятно ще се утрои, надхвърляйки 600 тераватчаса до 2030 г., според прогноза за сценарий със средно търсене на McKinsey & Co.
Бумът в изграждането на нови директории с данни, съхранявани в облака, и отговарянето на заявки от изкуствен интелект подчертава неотложността за политиците, които се нуждаят от ефективни енергийни стратегии, за да гарантират, че адекватните доставки могат да отговорят на нарастващото търсене.
Нарастващото търсене на електроенергия от технологичния сектор ще стимулира общото предлагане, което, ако е достатъчно отзивчиво, ще доведе до незначително увеличение на цените на електроенергията. По-бавните реакции на доставките обаче ще стимулират много по-резки увеличения на разходите, които ще навредят на потребителите и бизнеса и евентуално ще ограничат растежа на самата индустрия с изкуствен интелект.
Съгласно настоящите енергийни политики, предизвиканото от изкуствения интелект увеличение на търсенето на електроенергия може да добави 1,7 гигатона към глобалните емисии на парникови газове между 2025 и 2030 г., приблизително колкото емисиите, свързани с енергията на Италия за период от пет години.
Търсенето на изчисления и електроенергия от платформи с изкуствен интелект е обект на голяма несигурност. Ефективните модели с отворен код на изкуствен интелект, като DeepSeek, намаляват разходите за изчисления и търсенето на електроенергия. Намалените разходи обаче увеличават използването на изкуствен интелект, а по-енергоемките модели на разсъждение повишават търсенето на електроенергия.
Нетният ефект върху търсенето на електроенергия все още е несигурен, което може да забави инвестициите в енергия, предизвиквайки по-високи цени. Политиците и бизнесът трябва да работят заедно, за да гарантират, че изкуственият интелект ще достигне пълния си потенциал, като същевременно минимизират разходите. Прилагането на политики, които стимулират множество енергийни източници, може да подобри доставките на електроенергия, да помогне за смекчаване на скоковете в цените и да ограничи емисиите.
*Текстът е от блога на МВФ
