На 9 април Доналд Тръмп обяви 90-дневно отлагане на въвеждането на „реципрочните“ мита, влезли в сила предния ден за повече от шестдесет държави. Това решение дойде след три месеца на противоречиви съобщения и обрати в търговски план.
Разбира се, това отлагане е относително. Напрежението с Китай продължава, а някои сектори, които досега бяха изключени, станаха обект на разследване (полупроводници, фармацевтични продукти и критични минерали). Но все пак отлагането е факт след шумно обявения Ден на освобождението, което представляваше безпрецедентна ескалация на протекционизма поне от времето на междувоенния период и закона Смут-Хоули. Каква поука можем да извелеч от тези следващи се едно след дурго събития, коментира анализ, публикуван в alternatives-economiques.fr.
Първо трябва дебело да подчертаем, че въпреки временната отсрочка, направена от Доналд Тръмп, ние оставаме в свят, който е много по-протекционистки от този от последните десетилетия. Промяната изглежда реалност и завръщането към предишния свят – малко вероятно.
Суспендирането на „реципрочните“ мита, съчетано с ескалацията спрямо Китай, дори води до повишаване на средното ниво на митата в Съединените щати, поради големия дял на страната в техния внос.
Всички останали обявени мерки остават в сила. Допълнителните мита от 10% се прилагат спрямо всички партньори, с изключение на определени сектори като фармацевтика, полупроводници, енергетика и смартфони. Други сектори обаче са по-силно засегнати: +25% за стоманата, алуминия и автомобилите.
Особено тежък удар се нанася срещу три държави: Канада и Мексико увеличението е от 25% за продуктите, които не са включени в споразумението USMCA (за свободна търговия между Канада, Съединените щати и Мексико); за Китай пък е наложено огромно увеличение от 145%.
Не са само митата
Поне на теория сега се открива период на преговори. Но какво е полето за маневриране? Особено за Европейския съюз то е априори ограничено. Митото от 10% изглежда е минималното, за което ще настояват САЩ. И това потвърждава желанието им тази мярка да се използва като източник на данъчни приходи. В най-засегнатите от митническата политика сектори – производството на автомобили, стомана и алуминий – високите мита остават в сила, което също потвърждава целта на Вашингтон да защити националната индустрия, поне в тези отрасли, и да привлече чуждестранни производители. За последните обаче несигурността относно достъпа до междинни продукти и суровини ще остане пречка.
Друга заявена от Тръмп цел е подобряването на баланса в търговията с всичките си партньори. За постигането ѝ се залага на определени групи стоки: продажбата на втечнен природен газ, соя и американско военно оборудване. Но тези възможности са ограничени и се използват активно и от правителствата на други страни като Виетнам, Япония или Корея. Не може всеки да купува едно и също нещо.
Но достатъчно е само да се разгледат по-задълбочено и да се вземат на сериозно бариерите в търговията, за да се разбере, че очакваните резултати далеч надхвърлят възможните приходи от увеличаването на митата. В повече от тридесетте страници, посветени на ЕС, те се появяват само веднъж и се ограничават с по-високи равнища на тарифите за няколко групи стоки като риба и морски дарове, камиони, леки автомобили, велосипеди и торове, а средното равнище за неселскостопанските продукти е сравнително ниско. Следователно е малко вероятно споразумение за премахване на митата от двете страни на Атлантика да е достатъчно, за да успокои устрема на Вашингтон.
Останалата част обхваща теми, които далеч надхвърлят обикновените мита върху вноса: технически, санитарни и фитосанитарни стандарти, като например регламенти за химически продукти (REACH), за размера на обезлесяването при производството на внесените продукти, ограниченията за количествата остатъчни пестициди, регламентите за данъчното облагане на цифровите услуги, включително и налагането на ДДС.
Илюзия за преговори
Има толкова много проблеми, които надхвърлят мерките по границите. Това са немитническите бариери, които днес съставляват по-голямата част от преградите пред международната търговия. Това обаче не са разходи, които могат лесно да бъдат намалени: различията между държавите по отношение на тези правила отразяват различията в политиката им по отношение на стандартите, прилагани за защита на потребителите или околната среда, или регулирането на определени сектори.
Приемането на обсъждането на тези въпроси с администрацията на Тръмп означава съгласие за съобръзяване със стандартите на САЩ. Трудно е да се види как могат да бъдат намерени решения за взаимно признаване или споделяне на стандартите във водещите сектори с тази администрация, след като в миналото преговорите с администрации с много по-сходни позиции са се провалили.
Разбира се, възможността за преговори трябва да бъде проучена, без обаче да имаме прекалено големи илюзии и без да се отказваме от вече направения избор за сключване на споразумение, което би могло да трае само няколко седмици. Преди всичко трябва да сме готови за възможността наложените мита да бъдат запазени или дори за нови заплахи от бъдещи увеличения, както и за продължаването на една политика, основана на личните решения на Доналд Тръмп и на сделки, които са му от полза.
И тук се поставя въпросът за намиране на правилен отговор в дългосрочен план, дали чрез развитието на вътрешното европейско потребление, или чрез провеждането на целенасочена индустриална политика, или чрез разширяването на действията, насочени към „намаляване на риска“ в търговските ни отношения с Китай и Съединените щати.
Нова глобализация
Настоящето отлагане не бива да ни заблуждава, че напрежението няма да се завърне. Очакват се мерки по отношение на фармацевтичната промишленост, а на нея се падат повече от 15% от износа на ЕС за Съединените щати.
Прилагането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите през 2026 г. също няма да мине без противоречия с настоящата администрация на САЩ, предвид нарастващите различия по въпросите на климата. Това е повече от проста митническа конфронтация. Трябва да се подготвим за нов режим на глобализация от страна на Съединените щати.
От тази гледна точка, аргументът, че Китай е бил основната цел, защото е предприел ответни мерки, изглежда неоснователен. Самият ЕС също обяви своите, макар и само по отношение на стоманата и алуминия, но това показва, че процесът вече е започнал. Освен това Канада реагира на автомобилните мита, като приложи симетрични такива, без в крайна сметка да бъде обект на новите мита.
Именно с тези страни ще трябва да работим по отговора на мерките на Тръмп и по въпроса за търговската система, която ще бъде изградена, тъй като те имат по-малко поле за маневриране предвид по-малките си възможности.
