Проведена тези дни в София кръгла маса обърна внимание и анализира проблем, останал някак си в сянката на глобалните кризи в Украйна, Близкия Изток, тарифната война на президента Тръмп.
Множество представители на академичните среди, дипломати, политици, военни експерти и бизнес ръководители коментираха темата за хуманитарните заплахи и предизвикателства в освободените райони на Азербайджан. Дискусията акцентира проблемите на хуманитарното разминиране в Карабахския регион на Азербайджан, възстановяването на региона и завръщането на бежанците и вътрешно разселените лица.
Посланикът на Азербайджан у нас д-р Хюсеин Хюсеинов припомни обстоятелствата при които възниква проблемът с минирането на големи площи в Азербайджан с противопехотни и противотанкови мини. Това става по време и най-вече след Първата Карабахска война (1988 -1994 г.), по време на която Армения окупира около 20 процента от територията на Азербайджан. Освен някогашната съветска Нагорно-Карабахска автономна област (НКАО), арменските сили окупират и седем азербайджански административни района, граничещи с бившата НКАО. Населението на тези райони, което е предимно азербайджанско и в някаква степен и кюрдско (примерно в Келбаджарския район) е прогонено и то формира един контингент от вътрешно разселени лица, оценката на която варира между 600 000 и един милион души.
През годините, всички проекти за мирни договори между Азербайджан и Армения предвиждат безусловното връщане на седемте административни района на азербайджанската страна, но преговорите са бавени около 30 години и в крайна сметка се стига до Втората Карабахска война (известна и като 44 дневната война), в която Азербайджан освобождава тези седем района. По-късно Азербайджан успява да възстанови и суверенитета си върху някогашната НКАО.
Постигнала такава важна политическа цел, азербайджанската страна е изправена пред два изключително тежки въпроса – въпросът за връщането на вътрешно разселените лица по родните им места и създаване на условия за нормален живот там. Арменската окупация довежда до много тежки поражения в окупираните територии – напълно разрушени населени места и превръщане на територията на седемте района в укрепени райони с огромни минни полета. Цитират се различни числа, но най-общо казано ако не се намерят някакви по-мащабни или иновационни начини за разминиране, премахването на минните полета може да отнеме десетилетия. Въпросът е изключително важен, защото и в момента продължават да се дават жертви, като те са почти изцяло цивилни лица – много често деца и жени. Става дума за стотици жертви на минните полета от противопехотни мини.
По думите на посланика Азербайджан търси всякакви решения на този проблем, защото той е в основата на въпроса за икономическото и екологично възстановяване на Карабахския регион. Не е възможно връщането на вътрешно разселените лица (наричани и „бежанци“, но от правна гледна точка терминът е неправилен), без да се реши въпросът за осигуряването на сигурност и на определено качество на живота в региона. Това минава през триадата: разминиране-възстановяване-връщане на вътрешно разселените лица.
Хюсеинов обърна специално внимание върху желанието на бежанци от Западен Зангезур (част от територията на Армения в международно признатите й граници), да се завърнат по родните си места там. Той подчертава, че това е гражданска инициатива на хора които са изселени насилствено от там по време на началото на конфликта и в навечерието на Първата Карабахска война през 90-те години на 20-ия век и азербайджанската страна е готова да приеме всеки арменец, живял някого в страната, стига той да изпълни изискването да приеме азербайджанско гражданство.
Майор д-р Красимир Моллов от Националния военен университет „Васил Левски“ визира в свой доклад редица важни технически аспекти на минирането и съответно – на военното и на хуманитарното разминиране. Той се спря подробно и на международната правна уредба на проблема, в това число и на Конвенцията от Отава за забрана на употребата на противопехотни мини. Той представи и един „поглед отстрани“ към действията на Азербайджан за решаване на проблема с минните полета. Стана ясно, че българската страна има възможност да предостави сътрудничество, включващо преди всичко обучението сапьори – специалисти по разминиране, за което у нас има подходящи условия. Едно от големите предимства на България за подобно обучение е наличността на образци от всички възможни противопехотни мини и други инженерни боеприпаси, подлежащи на унищожаване. Такива наличности на образци има и в Националния военен университет „Васил Левски“ и в редица частни фирми, работещи в тази област.
Един от организаторите на кръглата маса, доц. д-р Теодор Дечев (ръководител на Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион при Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) – ЛПЧКР при ВУСИ) и създател на информационния портал Blacksea-Caspia се спря на възможностите за бизнеса и предприемачите, които поражда необходимостта от възстановяване на освободените райони на Азербайджан, в това число и на Карабахския регион. По думите му редица градове и населени места там са „картогрфски понятия“ – има ги на картата, но трудно се откриват на място. Дечев е посетил областния център – град Агдам, скоро след освобождаването му и той изрази мнение, че в освободените райони ще има необходимост от много големи строителни работи на широк фронт.
Той подчерта бързината и качеството, с които в Азербайджан се изгражда пътната мрежа – особено в освободените райони и обърна внимание и на много бързото построяване на международното летище във Физули, също в освободените райони, близо до границата с Иран, което е едно много сериозно постижение на азербайджанските строители.
Доц. Теодор Дечев акцентира и на намерението на азербайджанските власти да изграждат „умни градове“ и да произвеждат зелена енергия в освободените райони. Той определи тези два момента като определена възможност и за българските софтуеърни и електро-енергийни, особено фотоволтаични компании.
Ръководителят на ЛПЧКР при ВУСИ акцентира и върху възможностите за използване на изключително благоприятната бизнес среда в Азербайджан за разширяване на дейността на български предприятия и за търговия в региона, като акцентира върху предимствата които биха имали производителите на строителни материали – най-вече производителите на строителни изолации.
Изпълнителният директор на АИКБ, Добрин Иванов, подчерта създадените връзки и сътрудничество между Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и различни азербайджански институции и стопански субекти. Той отбеляза, че първите срещи между АИКБ и азербайджанските власти на институционално ниво са проведени още при предишния мандат на азербайджанския посланик – Наргиз Гурбанова. АИКБ е била домакин и на представянето на една от най-добре работещите свободни икономически зони в Азербайджан – AFEZ, разположена до пристанището Алят, намиращо се непосредствено до столицата Баку. Точно в нея са предвидени в тяхната цялост всичките огромни облекчения, споменати преди това от доц. д-р Теодор Дечев.
От своя страна инж. Божидар Петков – председател на УС на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, направи интересно предложение, свързано с възможността за създаване на поминък на завръщащите се в освободените територии. Той предлага отглеждането на селектирани сортове малини, които дават плод още първата година след засаждането им и се отличават с голям размер на плода, което предполага и по-голяма добавена стойност при продажбата на продукцията. Той изтъкна, че за разлика от много други земеделски култури, отглеждането на малини може да започне и с площи от по няколко хектара и да носи доход практически веднага. Петков обеща всякаква консултантска и техническа помощ от свое име и от името на асоциация на малинопроизводителите.
В края на Кръглата маса (сред чиито медийни партньори бе и „Икономически живот“), следвайки логическата последователност „разминиране – възстановяване – връщане на вътрешно разселените лица и бежанците“, представителят на Агенцията за бежанците посланик Петър Атанасов обърна внимание на някои терминологически тънкости при разглеждането на въпроса за вътрешно разселените лица от една страна и за бежанците – от друга. Той отбеляза, че що се отнася до прогоненото от родните си места в освободените днес азербайджански територии, то става дума най-вече за вътрешно разселени лица.
