Коментарът на Владимир Митев е публикуван в блога Мостът на приятелството…
Президентските избори в Румъния и победата на Никушор Дан показват, че Доналд Тръмп всъщност няма визия и план за нашия регион. Про-MAGA кандидатът Джордже Симион, който водеше след първия тур на изборите с преднина от 2 милиона гласа, избра да заложи на конфронтация и агресивна реторика, без да успее да убеди, че разполага с експертите и ноу-хауто, необходими за обещаната реиндустриализация, национализация на чуждестранни компании и т.н. Симион показа, че му липсва съдържание. Той се кандидатира с подкрепата на суверенисткия министър-председател на Италия, суверенисткия президент на Полша и благодари на американската администрация за възстановяването на американските визи за румънци. Макар да твърдеше, че е румънски суверенист – патриот – той се представи като нищо повече от марионетка на сили, които според собственото му поведение и интерпретация целят да създадат конфликт с западноевропейското ядро на ЕС.
Румънците бяха уморени от 1,5 години избори и се тревожеха за финансовите перспективи на страната. В този контекст Никушор Дан се представи като кандидат, който не атакуваше избирателите на опонента си, който търсеше диалог и който имаше реални успехи като кмет на Букурещ. Освен това Никушор Дан се ползва с подкрепата на някои от най-успешните ИТ компании в Румъния, защитава културното и природното наследство на Букурещ от строителни предприемачи и предлага реформи, борба с корупцията и модернизация (например дигитализация на публичните услуги). Дан устоя на агресията на опонента си, спечели симпатиите на хората, които възприемаха поведението на Симион като тиранично, и в крайна сметка спечели изборите от много неблагоприятна позиция.
Румънската държава, или части от нея, традиционно предпочита САЩ да бъде гарант за нейната сигурност срещу Русия. Водещият суверенистки анализатор на външната политика Дан Дунгачу предупреди преди време, че може да дойде момент, в който САЩ ще се оттеглят от нашия регион, оставяйки отношенията си с Русия да се управляват от „европейците“. По времето на Тръмп се появиха съобщение, че САЩ може да намалят броя на американските войници в Румъния. В същото време Франция също е разположила свои войски в Румъния – след началото на войната в Украйна. Наскоро в румънските медии се появиха критики, че румънците се поддават на антиамериканизма под френско ръководство, което е било погрешно. Тогава водещи журналисти от популярната телевизия Digi24 потвърдиха, че отношенията със САЩ са важни и традиционни за Румъния.
В този контекст победата на Никушор Дан е знак за предпочитанията на Румъния към Макрон във Франция, Туск в Полша и към европейското бъдеще на Молдова и Украйна, докато кандидатурата на Симион беше видимо анти-Макрон, анти-Туск и скептична към европейския път на Молдова и Украйна. Победата на Никушор Дан е победа за ядрото на ЕС в нашия регион. Доналд Тръмп просто няма какво да предложи. Нашият регион е твърде отдалечен от САЩ, за да получи повече американски инвестиции, докато западноевропейските чуждестранни инвестиции тук и търговията със Западна Европа осигуряват по-голямата част от вътрешния и международен икономически динамизъм на региона.
Резултатът от войната в Украйна е по-голямо присъствие на ЕС в нашия регион (например пълното присъединяване на България и Румъния към Шенген, началото на преговорите за присъединяване на Молдова и Украйна към ЕС). Интересно е да се види дали президентството на Тръмп и неговият изолационизъм ще означават нова вълна на по-голямо присъствие на ЕС в нашия регион. За Румъния това изглежда означава по-голямо влияние на Франция и на групата „Ваймар+“ в политиката.
След като полският министър-председател Доналд Туск подписа споразумение за сигурност с Франция, полско-румънските отношения биха могли да получат тласък с Никушор Дан като румънски президент, и особено ако Тшасковски – либералният кандидат – спечели полските президентски избори. В същото време България очаква докладите си за конвергенция на 4 юни 2025 г., които ще определят дали тя може да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г. Следователно има някои признаци, че икономическата динамика на Западна Европа в Югоизточна Европа може да се засили.
С избора на Никушор Дан Румъния потвърждава отново своя път към по-дълбока интеграция с ядрото на ЕС. България и Румъния се озовават в исторически момент, когато народите им могат да се подкрепят взаимно в социалната трансформация и модернизация, докато в региона и с ядрото на ЕС се осъществява по-голяма синхронизация. Значението на победата на Никушор Дан изисква по-голяма осведоменост и резонанс в България за това, което се случва в Румъния.
Румъния избра промяната, която нейният народ предпочита. Не консервативната популистка промяна, а техно-популистката. Не промяната на MAGA, а промяната на проевропейския център. Сега предизвикателството за съседите на Румъния в региона е да разберат, да се ангажират и да подкрепят тази промяна, която може да бъде взаимноизгодна – ако искаме това да се случи.
