На 24 януари 2025 г. новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп замрази операциите на USAID за деветдесет дни с цел драстично намаляване на дейността на тази американска агенция за международна солидарност. Това е изключително жесток удар за 10 000 служители и за международната общност. А Световната здравна организация (СЗО) напомни, че животът на милиони хора по света е застрашен от тези безпрецедентни орязвания, отбелязва репортаж на alternatives-economiques.fr.
В началото на същата година френското правителство, при приемането на бюджета за 2025 г., реши да намали финансирането за публичната помощ за развитие с 2 милиарда евро. Британският премиер Киър Стармър също обяви намаляване на британската публична помощ от 0,5% на 0,3% от брутния национален доход.
В цяла Европа (Германия, Италия, скандинавските страни) бюджетите за публичната помощ за развитие се намаляват драстично поради необходимостта от бюджетни икономии и желанието за даване на приоритет на по-неотложни приоритети: разходи за отбрана в контекста на конфликта между Украйна и Русия, търговската война със Съединените щати и нарасналите разходи за екологичния преход.
В този глобален контекст на затваряне в себе си и превъоръжаване, първата жертва е международната солидарност между Севера и Юга, която разчита главно на публичната помощ за развитие. Трябва да се каже, че критиките, които постоянно се отправят към нея – липса на осезаеми ефекти в страните бенефициенти, възможна злоупотреба, трудност при измерване на въздействието ѝ, наличието на неоколониални моменти – правят от нея лесна плячка.
Утилитарно разбиране за международната солидарност
За да се изведе международната солидарност от утъпканите пътища, са възможни няколко варианта. Един такъв например е твърдението на публичните банки за развитие, които смятат, че трябва да преминем отвъд донякъде остарялото и снизходително понятие за публична помощ за развитие към по-широкото понятие за устойчиви и солидарни инвестиции.
Зад този термин се крие желанието за разширяване на международните операции за солидарност с осигуряване на получаването на заеми, дори и при пазарни условия, като евентуално може да се включи известно частно финансиране. По този начин се представя нова финансова рамка, очевидно много по-щедра (отчетените обеми са много по-високи), без да е по-скъпа от бюджетна гледна точка.
Тази опция допринася и за утилитарна визия за международна солидарност, тъй като финансираната инвестиция трябва да докаже своята полезност за страната донор по отношение на търговията, soft power (меката сила) или дори борбата с изменението на климата.
Предимството международната солидарност да се основава на заеми е, че финансовите потоци са по-големи. От друга страна, този вид действие механично насочва солидарността към тези, които имат средства за възстановяване на разходите, а именно новоразвиващите се икономики и в по-широк смисъл страните със среден доход, които не са сред най-нуждаещите се. Така финансирането се насочва главно към борбата с изменението на климата, което е полезно за всички, дори ако това означава да се остави малко настрана борбата с бедността и хуманитарната помощ, при които няма надежда за възвъщаемост.
Съществува риск от изчерпване на бюджетните ресурси за дарения, тъй като става възможно страните донори да проявяват международната си солидарност на ниска цена под формата на публични или частни солидарни инвестиции. Това вече се осъжда в доклад на ОИСР от септември 2024 г. относно финансирането от Световната банка, която отпуска все повече заеми, но с намалени или нулеви бюджетни разходи, като по този начин не достига до най-бедните.
Това понякога прави и Френската агенция за развитие, която успява да предостави, когато пазарните лихви са ниски, публична помощ за развитие със заеми при пазарни условия, следователно без бюджетни разходи за държавата.
Да се достигне по-лесно до най-бедното население
Предимството международната солидарност да се основава най-вече на дарения е, че това позволява да се стигне значително по-лесно до бедните страни, до бедното население, до приоритетните сектори като образование, здравеопазване и адаптирането към изменението на климата.
Това предполага значителен бюджетен разход за публичните финанси на донора. Но бенефициентът не поема допълнителен дълг. Третият вариант е „всеки сам за себе си“, афиширан от Доналд Тръмп. Няма вече международна солидарност. Бедните страни не разполагат вече с предпазна мрежа. Те със сигурност са по-суверенни, по-независими, но са оставени на самите себе си в един свят, доминиран и смазван от съотношението на силите.
За страните бенефициенти финансирането чрез заеми понякога създава илюзията за равноправно партньорство, само че заемът трябва да бъде изплащан в продължение на много години и де факто установява връзка на зависимост между кредитополучателя и кредитора, особено ако възникнат затруднения с погасяването.
Именно в това биват обвинявани Световната банка и Международният валутен фонд (МВФ), когато диктуват, в замяна на разсрочване на дълга или допълнително финансиране, икономическата рамка на политиката, която дадени страни трябва да провеждат. Безвъзмездното финансиране също създава отношение на зависимост, но е по-изгодно за бенефициентите.
Американският президент все още не е ликвидирал напълно международната солидарност, тъй като планира да промени политиката на помощи за най-бедните от твърде щедрата на субсидии USAID към една по-изгодна за бизнеса политика на отпускане на заеми чрез Банката за развитие (US-DFC), която той създаде през 2018 г.
Това си остава радикален вариант с пагубни последици. Но публичните банки за развитие, независимо дали са двустранни или многостранни, също водят кампания за превръщане на кредитирането в основен стандарт за международна солидарност, в който те биха се превърнали в основни играчи.
Европейските правителства все още прилагат международната солидарност предимно под формата на дарения. Сега съществува опасността те да последват примера на Доналд Тръмп и да решат да не работят повече с най-бедните с посредничеството на неправителствени организации.
