Европа се намира в центъра на засилваща се глобално геополитическо противопоставяне. Европейският съюз е изправен пред едновременно нарастващ натиск от САЩ да поеме по-активна роля като демократичен лидер, както и да засили приноса си в отбранителната архитектура на Запада. В същото време, ЕС трябва да противодейства на руската агресия както спрямо Украйна, така и спрямо фундаментални демократични процеси.
Държави като България и Румъния са изложени на засилен риск от външна намеса, подсилвана от дълбокото когнитивно завладяване сред политическите елити, медиите и обществото. Това води до засилване на обществена подкрепа за про-кремълски послания, които подкопават доверието в ключови европейски политики и разколебават ангажимента към интеграционните процеси в рамките на ЕС.
Това се изтъква в анонс на Центъра за изследване на демокрацията във връзка с организирана от ЦИД, като част от Българо-румънската обсерватория за дигитални медии (БРОД), международна конференция на тема „Правоприлагане в цифровото управление: Платформи, дезинформация и демократична устойчивост“ на 22 май 2025 г.
В отговор на нарастващите предизвикателства, Европейските институции вече очертават нов стратегически подход чрез инициативата „Европейски щит за демокрация“. Тя цели укрепване на медийната независимост, противодействие на информационните манипулации и засилване на прилагането Закона за цифровите услуги. Борбата със завладяването на медийната среда изисква още мерки за прозрачност на собствеността, стабилно финансиране на независимата журналистика и програми за гражданско образование и алгоритмична грамотност, които да изградят психологическа устойчивост срещу чуждестранното манипулиране на информация.
Ключово е не само наличието на регулации, но и реалната способност на държавите да ги прилагат ефективно, независимо от размера на езиковите пазари и технологичния капацитет.
Въпреки регулаторната активност на европейската комисия, мерките на национално ниво за прилагането на Закона за цифровите услуги, особено в по-малките езикови пазари като България, остават разпокъсани и недостатъчни, изтъкват от ЦИД. България определи Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за национален координатор по прилагане на Закона за цифровите услуги, но липсват ключови законодателни промени, които да ѝ дадат реални правомощия и възможности за налагане на санкции. Това забавяне доведе до официално предупреждение от Комисията през 2025.
Обръща се внимание, че без ефективно интегриране на Закона за цифровите услуги на национално ниво, България и Румъния остават изложени на нарастващата заплаха от хибридните атаки, които Русия непрекъснато адаптира и усилва. Социални мрежи като Telegram и TikTok, заедно със затворени онлайн канали и форуми, се използват активно за разпространение на проруско съдържание.
От ЦИД акцентират специално върху екосистемата „Правда“, която е един от ключовите инструменти в руския дезинформационен арсенал – мрежа от автоматизирани уебсайтове, които манипулират както човешката аудитория, така и алгоритмите на водещи онлайн платформи. България е сред най-засегнатите страни, като „Правда“ месечно публикува стотици прокремълски статии, използвайки сложни AI техники за изкривяване на онлайн средата и влияние върху търсачките, социалните мрежи и големите езиковите модели (LLM grooming).
Отделен анализ на ЦИД се спира върху интернет архитектурата на българската „Правда“ и способността ѝ да влияе върху алгоритмите на търсачки и големи езикови модели (LLMs) чрез масово произведени, автоматизирани агрегаторни сайтове с внимателно подбрано съдържание и мащабна оптимизация за търсачки (SEO). Използвайки комбинация от методи за събиране на публично достъпна информация (OSINT), анализ на алгоритмичното класиране в търсачки, „картографиране“ на използваната инфраструктура и други методи на дигиталното разследване, изследването потвърждава хипотезата, че екосистемата „Правда“ е насочена към алгоритмичните системи и данните за машинно обучение, използвани от някои от най-популярните онлайн услуги. Освен това „Правда“ функционира като уеб-базиран „склад“ за огромния обем прокремълско съдържание, публикувано в определени Telegram канали, които сами по себе си служат като автоматични агрегатори на съдържание от руски правителствени източници и контролирани от Кремъл медии. Констатациите подчертават спешната необходимост от координирани противодействия, алгоритмична прозрачност и засилена устойчивост на информационно пространство в цяла Европа и извън нея.
Подобно на всички други уебсайтове на „Правда“ в екосистемата, българската версия е много опростена и лека по отношение на уеб разработката за frontend. Уебсайтовете на „Правда“ не са изградени с помощта на динамичните, интерактивни и видео елементи, на които разчитат повечето съвременни уебсайтове и които онлайн потребителите очакват. Вместо това, всяка уеб страница в екосистемата на „Правда“ е изцяло статична, не съдържаща почти нищо освен текст и изображения, напомнящо за времената преди въвеждането на динамично съдържание и сложни функционалности.
Забележително е, че такива „винтидж“ уебсайтове нямат функционалности, свързани с потребителите, като регистрация на акаунти, коментиране, динамични списъци и др. Съдържанието на статичната уеб страница е винаги едно и също за всеки потребител, който попадне на тази страница.
Това е в рязък контраст с динамичните страници, където съдържанието може да бъде (и през повечето време е) персонализирано и може да се променя при всяко посещение въз основа на данни за потребителя, скорошни добавени файлове към уебсайта, свободно време и различни други фактори, често свързани с маркетинга и ангажираността на потребителите.
От друга страна, статичните уебсайтове могат да се зареждат невероятно бързо, изискват значително по-малко разходи за инфраструктура за съхранение, поддръжка и доставка на съдържание и могат да се мащабират и автоматизират много по-лесно. Важно е да се отбележи, че статичните уебсайтове могат да бъдат обхождани (или индексирани) от ботове, като тези, използвани от търсачки, LLM и други популярни услуги, значително по-бързо и по-надеждно в сравнение с динамичните. По същество статичното съдържание увеличава вероятността то да бъде индексирано правилно и ефективно, но с цената на това да не се предоставя съвременно потребителско изживяване. След като обхождащ бот кацне на която и да е страница от статичен уебсайт, той има светкавично бърз и лесен достъп до останалата част от уебсайта.
В контекста на LLM това показва, че ботовете, които компаниите с изкуствен интелект използваха за събиране на данни за обучение от публично достъпни онлайн източници, извличат по-лесно от Pravda в сравнение с повечето други съвременни уебсайтове.
Въпреки че съдържанието е статично, екосистемата на Pravda е огромна по отношение на обем текст и изображения. Обслужването на милиони уеб страници (т.е. статии), разпръснати в десетки поддомейни, като същевременно се мащабира, е значително усилие, което изисква изключителна автоматизация, организационна сложност, достъп до глобална инфраструктура и екип за управление на съдържанието, ръководен от стратегия.
С оглед на размера си, Pravda с право вече не се счита просто за уебсайт, а за екосистема. Една аналогия може да бъде с по-големите платформи за електронна търговия (като тези на Amazon или eBay), които по подобен начин трябва да хостват милиони еднотипни продуктови страници, като постоянно се добавят нови. За разлика от стандартните търговски операции обаче, Pravda няма очевиден начин за монетизация или поддържане – дори рекламите изглеждат напълно пропуснати. Това естествено оставя всеки анализ относно целта ѝ да бъде фокусиран почти изцяло върху нейната среда, послание и целева аудитория.
