Международната агенция по енергетика (МАЕ) разработи доклад, свързан със сертифицирането на природен газ. Това е газ, чиито екологични и социални характеристики – като например емисиите на парникови газове (ПГ), потреблението на вода, въздействието върху местната общност и безопасността на работниците – са независимо проверени спрямо определени критерии или показатели. Данните сочат, че през 2024 г. са сертифицирани едва около 320 милиарда кубически метра произведен природен газ – изцяло от Северна Америка – което се равнява на 7,5% от световното производство.
От МАЕ изтъкват, че сертифицирането на природен газ може да помогне на купувачите да вземат по-информирани решения, като предоставя независимо проверени данни за интензитета на парниковите газове на избрани етапи от веригата на доставки, от производство и преработка до съхранение и транспорт, но с изключение на крайното потребление. Това може да подпомогне прилагането на най-добри практики в цялата верига на доставки и да помогне на страните и регионите вносители да разберат по-добре как потреблението на природен газ се вписва в техните по-широки политики и ангажименти за намаляване на емисиите.
Самото сертифициране не намалява емисиите на метан или въглероден диоксид (CO2) от операциите с природен газ, нито елиминира емисиите от крайното му изгаряне. Въпреки това, чрез подобряване на прозрачността относно емисиите на парникови газове по веригата за доставки на природен газ – особено на метана, мощен краткотраен замърсител на климата – сертифицирането може да стимулира операторите да въведат мерки за намаляване на тези емисии.
Тъй като метанът е основният компонент на природния газ, действията за намаляване на емисиите на метан могат също да доведат до допълнителен газ на пазара. Повече от 50 милиарда кубически метра допълнителен газ биха могли да бъдат пуснати на пазарите чрез намаляване на изтичането на метан и изгарянето му във факели по веригите за доставки на природен газ.
Данните за 2022 година сочат, че най-висок среден интензитет на емисиите на парникови газове сред най-големите производители на природен газ в света се наблюдава в Туркменистан, Узбекистан, Нигерия, Индонезия и Китай. Съответно най-ниски стойности са отчетени в Саудитска Арабия, Катар и Норвегия.
Докладът разглежда текущото състояние на сертифицирането на природен газ и свързаните с него доброволни инициативи по света. В него се подчертава, че съществуващите доброволни схеми и инициативи за докладване са показали потенциала на сертифицирането на природен газ за намаляване на емисиите и подобряване на енергийната сигурност. В него обаче се отбелязва също, че има както припокривания, така и пропуски в съществуващите схеми, които биха могли да подкопаят доверието и интереса на купувачите на природен газ към сертифицирания природен газ. Например, повечето схеми не изискват данни за емисиите, базирани на измервания, а вместо това просто насърчават операторите да внедряват технологии за измерване. Сертифицираните съоръжения са предимно в сегмента на добив, като се обръща ограничено внимание на емисиите на парникови газове по цялата верига на доставки. Сертифицирането остава ограничено и извън Северна Америка. И накрая, някои схеми за сертифициране са поставени под въпрос поради липсата на прозрачност и почтеност, което намалява част от доверието в сертифицирания природен газ.
За да се справят с тези предизвикателства, едно ключово политическо действие, което правителствата могат да предприемат, е да разработят международно призната и хармонизирана рамка за измерване и проверка на интензитета на парниковите газове във веригите за доставки на природен газ. Разработването на такава рамка, надграждайки работата, вече започната по инициативата MMRV, ръководена от САЩ, може да намали объркването на купувачите, да повиши доверието в твърденията за емисии на парникови газове и да улесни пазарната диференциация между различните доставки на природен газ – потенциално проправяйки пътя към ценови премии за нискоинтензивен природен газ.
