Изправени пред неспособността на държавите да намалят емисиите на парникови газове, поддържането на глобалното затопляне под символичния праг от 1,5°C, определен преди десет години от Парижкото споразумение, вече не е реалистична цел, отбелязва група учени в годишното си международно проучване въз основа на климатичните данни, пише france24.com.
Някои учени вече допускаха тази възможност, но 2024 година категорично я потвърди. Сега може ясно да се заяви: „Ограничаването на глобалното затопляне под 1,5°C вече не е постижимо.“
60-тина известни учени публикуваха в научното списание „Earth System Science Date“ обширно световно проучване върху ключовите климатични показатели. И за първи път по недвусмислен начин правят този извод. По-точно, констатират те, ако човечеството емитира още 130 гигатона въглерод в атмосферата, символичната цел, поставена в Парижкото споразумение през 2015 г., официално може да бъде обявена за неактуална.
„Затоплянето, причинено от човека, се е увеличило с безпрецедентна бързина, показват измерванията, достигайки 0,27°C на десетилетие за периода 2015-2024 г.“, заключават учените.
Емисиите на парникови газове, особено от изгарянето на изкопаеми горива, достигнаха ново рекордно ниво през 2024 г., като средно годишно през последното десетилетие те възлизат на 53 милиарда тона CO2.
За да стигнат до това мрачно заключение, учените се позовават на методите на IPCC, групата от климатични експерти към ООН, към която принадлежат или са принадлежали повечето представители от групата, работили по това проучване. Целта е да се предоставят ежегодно актуализирани показатели въз основа на доклада на IPCC, без да се чака следващият доклад след няколко години.
До 2024 г. наблюдаваното затопляне в сравнение с прединдустриалната епоха достига 1,52°C, от които 1,36°C се дължат единствено на човешка дейност. Разликата отразява естествената променливост на климата, дължаща се на различни природни явления, като Ел Ниньо на първо място.
Три години
Това е рекордно ниво, но то беше „очаквано“, предвид причиненото от човека затопляне, към което понякога се добавят и тези природни явления, подчертава Кристоф Касу от CNRS. „За климатолозине това не е изключителна или изненадваща година“, казва той.
Това не означава, че планетата вече е преминала амбициозния праг от Парижкото споразумение (ограничаване на затоплянето до 1,5°C), което се разбира за период от няколко десетилетия. Но прозорецът продължава да се затваря все повече и повече. Остатъчният въглероден бюджет – пространството за маневриране, изразено като общото количество CO2, което все още може да бъде емитирано, като същевременно се запази 50% шанс за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C – се топи.
Този „бюджет“ в началото на 2025 г. е в порядъка само на около 130 милиарда тона или малко над три години емисии при сегашните темпове, в сравнение с около 200 милиарда преди година.
„Склонен съм да бъда оптимистично настроен човек“, казва водещият автор на изследването, Пиърс Форстър от Университета в Лийдс. „Но ако погледнем публикацията от тази годива, всичко върви в грешна посока.“
Покачване на нивото на моретата
Авторите включват два нови показателя тази година, единият от които се отнася до покачването на морското равнище, тъй като, поради топенето на ледовете в моретата се влива повече прясна вода, отколкото в миналото.
Темпът на покачване на водата се е увеличил повече от два пъти, с около 26 милиметра между 2019 и 2024 г., докато средната стойност е била по-малко от 2 милиметра годишно от началото на 20-ти век. Като цяло, равнището на океаните се е повишило с 22,8 сантиметра от началото на миналия век, което е достатъчно, за да увеличи разрушителната сила на бурите и да застраши съществуването на някои островни държави.
Това покачване, което се дължи на комплексни явления, е силно инерционно и ще продължи дълго време, дори ако емисиите бъдат спрени незабавно. Но човечеството не е до такава степен безпомощно. „Какво може да се направи, за да се ограничи скоростта и размера на покачване на морското равнище? Да се намалят емисиите на парникови газове възможно най-бързо“, подчертава климатологът Валери Масон-Делмот.
По-малко от шест месеца преди COP30 в Бразилия политиките в областта на климата са отслабени от оттеглянето на Съединените щати на Доналд Тръмп от Парижкото споразумение.
„Всяка промяна в пътя или в публичните политики, която би довела до увеличаване или запазване на емисиите, които иначе биха били намалени, ще окаже влияние върху климата и нивото на затопляне през следващите години“, казва Орелиен Рибес от Националния център за метеорологични изследвания.
